Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите… Света.
Лястовичката се совне.
Дреме топлата река.
Слънцето като часовник.
И го нося на ръка.
После залезът. И после
тишина и тишина.
Оттогава си я нося
в малкото си джобче. Нá.
