Всички бохеми
завършват с кореми.
Червените жилки
едва задържат
очите в дупките им.
Носовете са плътни, заоблени,
като възглавница,
върху която задремваш
на път. Гърдите не искат
да слушат свистенето си
нагоре по стълбите.
Чуват го другите.
И висящата кожа над лактите
навява спомени
като празната поща на влюбени,
завършили с брак.
На сутринта
бръснеш чуждо лице.
На сутринта
бръснеш чужди крака.
На сутринта
бръснеш собствените си
обещания, прорасли
като бурени.
Бохемството
мрази себе си.
Кристин Димитрова в „Кръстопът“.
Кристин Димитрова в DICTUM.