Пътеката издъхва най-отгоре
с опашка на орел и на магаре.
Но вижда манастир, скали и орех,
и ветрове с прокъсани хастари.
Един монах долита с боровинки
и оцветява облак и молитва.
Залязва слънце, образът му синкав
ухае на разполовена тиква.
Ако посмееш, гледаш долината,
осеяна с картофи и пъстърви,
или конеца мокър на реката,
със който шипка ризата си кърпи.
Ако не смееш, си измисляш пламък
от свещите, които си говорят,
и сядаш до напечения камък,
за да му капнеш своята умора.
Изгрява нощ и орехът си ляга.
Монах облизва устните си жадни.
Луната тръгва с бронзова тояга
и се страхува, че край нас ще падне.*
* – Текстът е публикуван в брой „Зима’07“ на списание „Тримесечник за литература „Глоси“.
Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Автор е на над десет поетични книги, между които „Лирика“, „Случайно и определено“, „Бяла залисия“ (1993), „Изневиделица“, „Пейзажи с Лолита“, „Очи широколистни“, „Мокра светлина“…. Автор е и на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл „Таласъми без налъми“. Лауреат е на множество награди, сред които и от конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“. Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски… През 2013 година бе издадена последната, засега, книга на Николай Милчев – „Тънък дъжд“
Николай Милчев в „Кръстопът“.
Николай Милчев в DICTUM.
януари 30th, 2013 at 15:12
[…] Николай Милчев в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Мария Василева: ЕваГеорги Костадинов: РазпадАлександър Байтошев: СтаитеПалми Ранчев: Две картини и рисункаИван Ланджев: Ние според мансардата […]
февруари 1st, 2013 at 21:50
[…] Николай Милчев в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Мария Василева: ПлодовеМария Василева: ЕваГеорги Костадинов: РазпадНиколай Милчев: СветлинаАлександър Байтошев: Стаите […]