На 4 и 5 ноември 2009 г., в рамките на заключителния етап на XXVI национален младежки поетически конкурс „Веселин Ханчев”, организиран от Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и Къща музей „Гео Милев” в града на поетите се проведе поетически пленер „Писане от натура”. В него участваха членовете на журито Петър Чухов, Стоил Рошкев, Яница Радева и носителят на първа награда за тази година Иван Ланджев. Те писаха стихове на четири места в града, определени от организаторите: старозагорската гара, паметника „Бранители на Стара Загора”, Хилендарския метох и антична улица, експонирана в Регионалния исторически музей. Спонтанно беше прибавен и пети обект – новооткрития музей към пивоварна „Загорка”. Стиховете от пленера ще бъдат издадени в сборник, чиято премиера ще бъде на следващото издание на конкурса „Веселин Ханчев” през 2010 г. Това е вторият поетически пленер, проведен в рамките на конкурса. Първият се състоя през 2007 година, когато Мария Калинова, Марица Колчева, Камелия Спасова и Петър Чухов (модератор на проекта) писаха на („по“ или „за“) други четири обекта в града. Стиховете, написани по време на първия пленер, както и снимки от него, могат да бъдат прочетени в интернет страницата на конкурса (раздел „Архив“ – „Поетически пленери“).

      На фотографиите (с автор Стефан Димитров) – участниците в пленера на железопътната гара в Стара Загора. Предлагаме на вниманието ви и стиховете, написани от тях на това място:

Старозагорската гара, поглед на Запад


Беше тук!
Преди минути го видях –
единственият пасажер
на тази гара.

Мръсно бял безшумен котарак.
Пожела да остане анонимен.
Нашари с лапите си тротоара
във посока запад,
не изчака
близките да го изпратят
и прескочи коловоза ловко.

Шмугна се отвъд дървото
с двете лични имена.
Навярно няма работа за него тук,
а трудно се изкарват девет живота
без работа – той знае.
Решението е на запад.

Хората видяха
и последваха примера му.

Дойдоха всички.

Ето как скоропостижно
гарата им се напълни.

Старозагорската гара, поглед на Запад


Нейният шал е от релси,
отгръща ги и ги загръща, топлят я.
Играе си с ресните,
които завършват с гари,
може да слезе на всяка
и да се губи колкото дълго желае,
може и да ги фотографира –
беззъбо усмихнати бабички и
жълти паркове с гинко билоба.
Сега докато слънцето е Вермеер
и извайва обеците на ушите ѝ,
тя уж позира на поетите,
но всъщност цялата е в шала.

Старозагорската гара, поглед на Запад


Слънцето над гарата е ниско
                          като козирката ѝ.
Като нахлупената бейзболна шапка
на момичето пред първи коловоз.
Момичето е проснало
до себе си черен куфар на колелца.
Заминава на Запад. Към София
                          или Валенсия.
Наоколо
пътници и посрещачи
пушат. Търкалят чанти,
звънят им джиесемите.
                          Слънцето
ги кара да се крият
под сянката на гарата.
Но на момичето не ѝ е нужна
                          козирката ѝ,
не й е нужна сянката.
Събрала я е
в изобилие.
Иска слънце.
Само още слънце.
                          Но влакът
идва.

Старозагорската гара, поглед на Запад


Едно момиче
седи на куфара си.
Нетърпеливо гледа
ту слънцето,
ту семафора.

Влакът, който идва от изток
и отива на запад,
се движи със закъснение.

Така че, не бързай, момиче,
да се сбогуваш
със сянката си.

     В следващи публикации ще ви предложим и други от стиховете, написани по време на пленера.

      Яница Радева е родена през януари 1977 г. в гр. Ямбол. Дебютната ѝ книга „Друг ритъм“ (2003) е публикувана като част от присъдената на Яница Радева първа награда на Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“ (2002 г.). Има участия в сборниците с есета и стихове „Неиздадената“ книга за българските будители“ (2003), „Фейсконтрол“ (2006), „Антология на младите български поети“ (2007), както и в сборниците със sms-поезия (2005, 2006, 2007). Носител е на почетния знак „SMS-поезия “ (2007), на втора награда от Националния конкурс за млади поетеси „Дора Габе“ (2006), на втора награда от Националния конкурс „Магията любов“ (2007), отличена е и с публикация на разказ в сп. „Алтера“, бр. 8/9 във връзка с конкурса „Екстаз“ (2006). През 2009 г. получава Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

      Иван Ланджев е роден през 1986 г. Завършва „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Магистратурата му – „Изкуства и съвременност (XX-XXIв.)” – продължава в същия университет.
      Победител е в националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев” (2009 г.), както и в други литературни конкурси. Работи като сценарист в няколко телевизионни предавания на “Dream Team Productions”.
      Пише поезия и проза, негови текстове са публикувани в „Капитал Light“, „Егоист“, „Монитор”, „24 часа”, “Ева”, „Една седмица в София“, „Алтера”, „Алтера академика”, „Литературен вестник” и др.
      Поддържа собствен блог.

      Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Ток“ (1997 г.), получила първа награда на конкурса „Южна пролет“ (1998 г.).
      Носител на първа награда на Националния студентски литературен конкурс „Шумен“ (1997 г.) и на първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1996 г.). Лауреат на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2004 г.).
      Автор е на романа „Жени по китайската стена“ (2007). Има написан и втори роман, с работно заглавие „Cybermodernism“.









      Петър Чухов в „Кръстопът“.

      Петър Чухов в DICTUM.