„Вой“ (Алън Гинзбърг, Colibri, двуезично издание, превод: Владимир Левчев, твърда корица, 152 страници, ISBN: 978-954-529-733-5) ще бъде на пазара след 14 декември.
Няма поет в американската литература след Уолт Уитман, чиято книга да се е продала в по-голям тираж от „Вой и други стихотворения“ на Алън Гинзбърг. Макар и да не е получавал престижни литературни награди, Алън Гинзбърг преди смъртта си беше най-известният жив американски поет.
Той е роден на 3 юни 1926 г. в Ню Джързи, недалеч от Манхатън. Учи в престижния Колумбийски университет, след което скита из Америка и по света, работи в търговския флот, като мияч на съдове, в редакция на списание. Издава първите си книги през 1956 г. в „Сити Лайтс“, издателството на поета Лорънс Фърлингети в Сан Франсиско, с предговор на големия поет У. К. Уилямз. За тази книга Гинзбърг е даден под съд за „неморално“ съдържание. Но съдебният процес само подсилва славата на младия поет, който се превръща в политическа фигура. Наскоро беше съобщено, че е открит уникален аудиозапис, в който Гинзбърг за първи път чете поемата. Поетът представя своето произведение пред студенти от университета в Портланд. Ролката с 35-минутния запис на Гинсбърг е намерена от академик Джон Сютър, който се е ровел в архива на университета. Сютър изучава биографията на приятеля на Гинзбърг – поета Гари Снайдер. Двамата са посетили Портланд в началото на 1956 г. Ценното на записа е в това, че той коренно променя традиционната датировка на поемата “Вой”. По-рано се смяташе, че е написана през март 1956 г., но този запис доказва, че това се е случило няколко месеца по-рано – в началото на зимата. На записа Алън Гинзбърг чете и други свои стихотворения (за публикацията е използвана информация от издателския анонс и vsekiden.com)…
декември 9th, 2009 at 15:15
много интересно: как съчетава В. Левчев воя против постмодернизма с превеждането на Гинзбърг?
декември 9th, 2009 at 15:44
Вероятно, драги „сивсноб“ (наричам Ви според името във фалшивия мейл-адрес, с който публикувате този си коментар), някои най-напред четат, а после говорят… А В. Левчев превеждаше и Гинзбърг, и Елиът, и още редица великолепни американски поети преди повече от 20 години (когато издаваше „Глас“ и „съучастничеше“ в „Мост“)… та вероятно днес има право наистина да говори каквото иска и както го иска… А Вие?
декември 10th, 2009 at 14:54
Владимир Левчев е чудесен майстор и антиконформист, а не трябва да се забравя, че Гинзбърг е антиконформист, постмодернизма е противопоставяне на модернизма, тоест на антиконформизма и така нататък. Връзки. Да излезе Гинзбърг в такъв вид е чудесно. Аз съм го чел напечатан на машина и пресниман на ксерокс през 1987-ма.Величествено завръщане, надявам се.
декември 10th, 2009 at 15:40
нещо май много ви дразни мнението ми. защо така? всеки има право на собствен вкус, а аз намирам Левчев за слаб поет, възползвам се от текстовото поле за коментар, вие пък ме триете, проверявате мейла ми, може би дори звъните на провайдъра ми. какво ще е следващото, което ще направите? ще ми пратите полиция ? ще ми публикувате географските координати в нета?това което ще направя аз е, да престана да ви чета. една забележка: вие ли бяхте този, който сподели че от посещаемостта квотата ви се била изчерпала? от видеата е, не е от посещаемостта. видеата гълтат трафик.
декември 10th, 2009 at 16:11
Неуважаеми „сивсноб“ – не дразни мнението, а предисторията му – това е втори Ваш коментар, в който „на прицел“ е не конкретната публикация, а Владимир Левчев. И коментарът Ви не беше изтрит (за разлика от предходния), защото не съдържа (освен като интенция) елементарни етикети и квалификации, които могат да бъдат определени единствено (и „меко“) като „обидни“. Тук – за разлика от някои форуми – се толерира само аргументираното мнение (бихме предпочели и похвалите да отговарят на тази характеристика). Бихме приели без възражение мнение, доказващо, че някой е (например) слабосилен като автор, но не приемаме елементарното му „наричане“ такъв. А „мейлът“ Ви беше „осветен“ като фалшив, когато се опитахме на него да Ви съобщим, възпитано и непублично, гореказаното…
Четенето? – май и то е занимание за люде достойни, така че изборът е Ваш…
За посещаемостта – трафикът ни е „неограничен“. Проблемът възниква от нееднократното едновременно подаване на множество заявки към сървъра. А това не е свързано с „видео“ или „аудио“, а с интерес. Макар да е вярно, че уникалността на „Кръстопът“ и DICTUM, с техния акцент и върху мултимедията, засилва интереса. Но това пък е въпрос на концепция, досещане и реализация, нали?
декември 12th, 2009 at 0:08
[…] на “Вселената според Гуидо” и още веднъж за “Вой”… Във втория час на предаването: […]
декември 12th, 2009 at 0:20
[…] на “Вселената според Гуидо” и още веднъж за “Вой”… Във втория час на предаването: […]
декември 29th, 2009 at 15:42
[…] кутия” на Алек Попов има ново издание Гинзбърг, “Вой” – отдавна чакана нова среща с българск… Петя Хайнрих представя Rafael […]