Излезе брой 21 на списание „Следва”. Предлагаме ви встъпителния текст за този брой:

Биляна Курташева – Зимата на нашето припомняне

     „Следва” 21 излиза в неестествено топлата (глобално затоплена) зима на 2009, в дните около студентския празник 8-и декември. У нас последните 1-2 месеца – а другаде цялата година – минаха под знака на 20-годишнината от падането на Берлинската стена, от краха на тоталитарните системи в Източна Европа. (Какво и доколко чествахме тук, в България, е отделна голяма тема за размисъл.) Отбелязваме я с фотографиите на Никола Михов на монументални паметници от времето на соца у нас – дебатът за това какво да правим с тях, как да ги впишем в паметта за близкото минало и в днешното си жизненото пространство, още не се е състоял. Все в тази полоса на паметта и нейните места са текстовете в рубриката „Следите”: Георги Господинов търси „следи от призраци” в Берлин, а Вера Траянова изследва имената и преименуванията на московски улици.
     И понеже годишнините, щем – не щем, подтикват упражнения по памет, подсещаме, че догодина ще се навършат 30 години от 8 декември 1980 г., от убийството на Джон Ленън. Ще имаме повод да мислим по-дълбоко основанията на този поизгубил ореола си ден, трепетен сякаш само за първокурсниците. Свързването на двете годишнини може да изглежда произволно, и все пак… 1989 г. беше годината, в която закратко изглеждаше, че песните на Джон Ленън най-сетне се сбъдват. Песни като „Imagine” и „Give Peace a Chance”. Промяната, която сега ни изглежда толкова естествена, дотогава беше дори отвъд представимото, още повече възможността тя да се случи безкръвно, мирно. Ленън без съмнение е една от големите икони на „краткия ХХ век” – не само на поп-културата, но и на движението за мир. В този брой го честваме по един необичаен, косвен начин: публикуваме Йоко Оно (в превод на Йордан Ефтимов) – нейните провокативни, иронични, убегливи текстове от „Грейпфрут”, своеобразни словесни инсталации, в които личи почерка на авангардния визуален артист, какъвто, да не забравяме, тя е.
     Неочаквана перспектива към българския образ на „краткия ХХ век” задава текстът на Михаил Неделчев за любовността през 30-те, нейното разгръщане, отглеждане и концептуализиране в есеистиката и хуманитаристиката на онова време, и специално в текстовете на Кирил Кръстев и на неговия съвременник и приятел, но и идеологически антипод Найден Шейтанов. Бляскавата реконструкция на М. Неделчев демонстрира как десетилетието превръща любовните практики и дискурси в своя философия на живота – и на творчеството, синхронна с тогавашната европейската мисловна вълна. Женска гледна точка към същия период предлага текстът на Надежда Александрова „Дора Габе и Багряна в „Златорог” – една прецизна и четивна литературна „археология”, на която тепърва ще се позовават. Любопитното в случая е, че въздесъщата Багряна е в центъра на някои от най-интересните любовностни сюжети у Кирил Кръстев/ Неделчев.
     Как виенският Fin-de-Siècle завършва с университетски скандал, на какво стъпва ХХ век в интелектуално отношение, демонстрира студията на Карл Шорске за поръчката на Густав Климт да изрисува три тавана на Виенския университет, която далеч надхвърля обикновен художнически ангажимент.
И още за четене в рубриките „Философии”, „Европудинг”, „Авансцена”, „Кафене”, „Книги”… Все пак 2009 още не е свършила. Очаквайте следващото „Следва” през март 2010.


Съдържание на броя:

Прочити
Михаил Неделчев. Любовност и творческа възбудимост през 30-те selon Кирил Кръстев
Надежда Александрова. Дора Габе и Багряна в „Златорог”
Надя Данова. Османското време в българските текстове през XIX и XX век


Следите
Георги Господинов. Следи от призраци в Берлин
Вера Траянова. Московски улици: история на името


Визии
Карл Шорске. Густав Климт: живописта и кризата на либералното его
Васил Марков. Видеото: пластичният образ
Румяна Стефанова, Деница Ивелинова. Камера обскура
Йоко Оно. Стихотворения за гледане


Философии
Лидия Денкова. Един прекрасен ден от края на лятото


Авансцена
Виолета Дечева. Как навиците на възприемане на медиализираната реалност променят театъра
Кремена Димитрова. Малките царства на историите


Европудинг
Найден Йотов. Hel-sinki
Михаил Байков. Шест матрьошки в Сибир
х. Владимир Димитров. Фотоатон
Иво Велинов-Рилски. Талин и Тарту, или за начина на преместване в пространството „до” и „от”
Диляна Георгиева. Рим – незабелязаното
Васил Марков. Пътуващ семинар в Истанбул
Лора Шумкова. Истанбулските модерности


Книги
Александър Шурбанов. Задокеанският трансцендентализъм в една вдъхновена и премислена книга
Нинел Кьосева. Адаптивната ефикасност на финансовото познание
Филип Андонов. Да не се боим от матриците


Читателски дневник
Камелия Спасова, Мария Калинова. „Грация и гравитация” за ужилените от муза
Елена Колева. Монолози срещу Фара


Кафене
„Какво правя днес, за да бъда утре”: есета от конкурса на клуб „Франкофония”
Стела Койчева. ЛАРП, или Намери своята приказка


Фотографии: Никола Михов, Нов български университет