Издателство „Алтера“ започна реализацията на нова поредица „Европейски романтизъм“. Първите три заглавия:

Братя Грим „Немски сказания”, том 1
      „Немски сказания” на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816–1818 година. Този сборник от легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обръща към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни за дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужаса биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки” на Братя Грим.
      Превод – проф.Цочо Бояджиев.
      „Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност.” (Братя Грим)

Джакомо Леопарди „Мисли”
      Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798 – 1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с „Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото”, от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала.
      Превод – проф. Владимир Градев.
      „Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с благата му отнема и желанията. Старостта е най-голямото зло, защото лишава човека от всички удоволствия, но му оставя жаждата за тях и носи със себе си всички болки. И въпреки това хората се страхуват от смъртта и желаят старостта.”

Изабела Албрици „Портрети”
      Книгата „Портрети” на Изабела Теотоки Албрици (1760 – 1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон … Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото.
      Превод – Дария Карапеткова.
      „Противоречията не бива да будят изненада в характери като този на Лорд Байрон … Без да има някоя Херо, която да го очаква на отсрещния бряг, той премина Хелеспонт с плуване заради едничкото желание да прекрати спора дали е възможно или невъзможно да бъде преплуван. И за да продължа темата, ще кажа как са го видели да си тръгва от една сграда, разположена на Канал Гранде, и вместо да се качи на своята малка гондола, да се хвърля с дрехите във водата и да се прибира с плуване в хотела.”