хайде, момичета,
оставете гримът да се разтече –
никой не се е задавил от сълзи или звезди,
заседнали в гърлото
и не стискайте зъби
сякаш нечие его се е заклещило между тях
ако не се преглътнем,
ще бъдем изплюти
хайде, момичета,
не гледайте с такова лицемерно отвращение
котките си
на тях им е все едно дали го смятате
за мастурбация –
еднакво хубаво е да си удовлетворен
и чист
ако се казвахме алън,
от свирките, които правим
щяха да излизат песни
да ги наричат поезия
защото се казваме алън
или защото правим хубави свирки
върбови
тънки
стенещи
хайде, момичета,
носете престилките си на голо
казвайте „ебе ми се” докато поднасяте
бирите, които ще го спасят
и не плачете, в никакъв случай не плачете
когато синът ви каже
влюбен съм,
мамо
Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM
април 11th, 2010 at 1:09
[…] Обувка без думи Лора Скорчева: Бухти […]
май 22nd, 2010 at 13:53
[…] във втората част на книгата – “Перкусии”: “без думи”, “дядото”, “Когато тишината ти е бяла […]
октомври 10th, 2010 at 22:09
[…] На видеозаписа Левена Филчева чете свое стихотворение, започващо с “Все още вярвам…” (след като пояснява, че се е отказала да чете “Без думи”): […]