Публикуваното по-долу стихотворение е включено в новата поетична книга на Стоил Рошкев „Естрада“ („Жанет 45“, 2010 г.), чието представяне е днес (4 февруари 2010 г., четвъртък), от 18:30 ч., в Софийска градска художествена галерия (ул. „Ген. Гурко“ № 1). Книгата ще представи Петър Чухов.

      Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките „Ток“ (1997 г.) – отличена с първа награда на конкурса „Южна пролет“ (1998 г.) – и „Естрада“.
      Носител на първа награда на Националния студентски литературен конкурс „Шумен“ (1997 г.) и на първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1996 г.). Лауреат на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2004 г.).
      Автор е на романа „Жени по китайската стена“ (2007). Има написан и втори роман, с работно заглавие „Cybermodernism“.

Ти си…

                        На нея

Обичам те, защото
                  като минат в центъра
                  през паркинга луминисцентен,
                  токчетата ти са толкоз поривни,
                  че токът спира ококорен…
Ти си руса кръстословица.
Гланцирана и непокътната.
Обител за съвпадащи се въпросителни.
Коктейл от водоравни и отвесни
изненади, разграфени в бледорозово.
Урок по тръпнеща загадъчност.
                  И ето хващам
химикалката нетърпеливо, за да впиша
в непопълнените ти квадратчета
                  изцяло всички
музикални ноти, южни плодове,
атоли в океана, спортни термини,
валути, част от тяло, фигури
от геометрията, кивоти и метеорити,
марка хеликоптери, сладкиши
минерал от групата на силикатите
и ритуал на инките, към който се стремиш.

Ти си парфюмирана настинка.
Заразитална и остра.
Епидемия от обсебващи трапчинки
с аромат на индрише и мандрагора.
Възпаление на дихателните пътища.
                  И гле’й как вдигаш ми
температурата,
и кихам по-буквално от бацил,
кашлям като кашалот, фламбирам се.
                  Но няма начин,
ти си едновременно и вирус, и рецепта –
в теб ми е спасението!
Нали и клин
клин…, а и спин спин избива.
Затова дълбоко
вдишвам наелектризираното ти ухание
и решавам твърдо, че наместо с vitamin C
ще се лекувам
с теб, и в краен случай с вин-це. Ааа –
пчих! Наздраве.

Ти си най-готината
                  лятна шестица от тотото.
Примамлива и баснословна.
Томбола за курортисти,
ценна повече от всички фишове,
награди и лотарии, взети заедно.
Късмет дошъл изневиделица.
                  Направо
имам се за милионер. Ма толкова богат,
че чак ми става притиснително, понеже
си голямата печалба на сезона.
                  И докато
разни цифровманиачени юначаги
трескаво събират гилзите от погледа ти
                  проумях, че никой
по-трогателно от теб
не дъвче дъвка,
а походката ти гъвкава
е татуирана в съзнанието ми.

Ти си не жена, а революция.
Ти си не жена, а оксижен,
лепило за мъже,
жен-шен…
И аз бих искал
ултравиолетовите ти очи
да ме облъчват непрекъснато. Не се
страхувам, че ще пипна
рак на чувствата.

Бих искал още
да съм ягодова мелба,
разтопена бавно в жадните ти устия.
Бих искал да съм чисто нов колан,
охлабил дънките ти вечер.
                  Бих искал
да съм издивял войник,
продънващ клаксона, щом мина
покрай теб с камиона.
Бих искал да съм тумбесто
шише с безалкохолно и да
се газирам вулканично,
щом посегнеш да си пийнеш.
                  Бих искал
да съм ластично въже. А ти
да скачаш с него „Бънджи“ в пропастта
на най-дълбоката любов.
И най-накрая искам да съм
                   супер
                  твърд
                обилно
              искрящ
            лъч
от предумишленото ти усмихване,
разтапящ всяко Зло,
с голямо като Застраховка „З“.
Бих искал още, още,
                  но това е краят
на стихотворението и
началото на бурните ни страсти.