Хайде сега,
вече равни по ръст и смирение,
заведи ме на обиколка в малкия град из главата си,
но не ми показвай туристически забележителности,
нито позлатените куполи на алма матер,
които повече на храм биха подхождали,
заведи ме направо в гетата и бидонвилите,
в тъмни еднопосочни улички и кьошета
и на сметището за неслучила се поезия,
дръж ръката ми
и хайде стига вече
сме се правили, че нещата не са такива,
каквито са.
След това аз ще те заведа
на отсрещната страна на сърцето ми,
където всичко е точно такова,
каквото е,
и никакво друго,
и ще държа ръката ти.
Време е.
Бояна Петкова в „Кръстопът“.
Бояна Петкова в „DICTUM“.
април 29th, 2010 at 23:06
Уау! Хареса ми.
април 30th, 2010 at 1:34
[…] This post was mentioned on Twitter by Ivaylo. Ivaylo said: Бояна Петкова – Време е (страхотен текст) http://crosspoint.mediabg.eu/?p=5652 […]