с обелените колене на лятото
виж го: истински малък мъж
пожелал да хване една водна звезда
с един скок е на небето ú запрята ръкави и
измерва от разстояние красотата
и разстоянието до красотата
така му харесва ореола от светещо бяло:
ето това заслужава тя
(приказно-лятната)
и в сбъдната приказка
протяга ръка към най-бялото бяло
откъсва го с един замах
и тогава
(тук обикновено приказките крият калабмурено истината)
той видя –
звездата се скрива свива покрива
с блатни петна и крачка от мушици
жабешки вряк и
рибешки пришки
и с обелените колене на лятото
момчето чете:
пътищата до красотата са други
март 18th, 2010 at 0:42
E, Яница, хубаво!измерва от разстояние красотата и разстоянието до красотата – а това е моето!