Всеки ден
малко по малко
се изморявам
от всеки ден,
малко по малко
се изморявам
всеки ден.
Докато дойде вечерта.
С нея идват и твоите
опитомяващи шума
стъпки и присъствие.
Припомни ми коя съм –
като камбаните понякога
онемявам.
Когато си тук
е по-тихо,
по-заслушано
дори и от когато пристигаш.
Тук си.
Ето че най-накрая,
въпреки бавното оглозгване,
цяла –
идвам и аз.
Тук си. Всеки ден
изведнъж
си тук.
Невена Борисова в „Кръстопът“