Когато тишината ти е бяла врана,
съседският балкон
(иначе безумно шарен)
погрознява.
Набъбват цветовете му,
навира се в очите на минаващите
и крещи (съвсем объркан, като мен):
„Виж ме! Тук съм! Избелявам…”
Уличници и дървета
губят равновесие,
захвърлят
издълбаните си сърчица и имена
на вятъра (или по дяволите).
Схлупва се небето –
захаросан покрив над очите ми,
затваря шоколадовите си прозорци,
с парченца от комина му
тъгата си залъгвам,
а тя,
дъртата проклета вещица
не спира да ме угоява.
* – Текстът е включен в “С” - малка бяла книга за незаглъхващи перкусии”.
Левена Филчева в “Кръстопът”
Левена Филчева в DICTUM
.
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
май 22nd, 2010 at 13:54
[...] – “Перкусии”: “без думи”, “дядото”, “Когато тишината ти е бяла врана”, “Ти гониш”), както и “Бяло” (съставящ [...]