Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него –
той разчленява тялото на агнето,
а аз – всичката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз на него –
това стихотворение.
Венцислав Стайков в „Кръстопът“
