все още търсиш камъка
под който оставих своята истина
но се страхуваш от водата
която се налага да прекосиш
за да стигнеш до него
затова стоиш на брега
(по уютно и сухо е)
пресяваш песъчинките
но няма да направиш пясъчен часовник
лъжливо е времето ти
докато едно единствено тире
измерва оставащите разтояния
знам
не си заслужава
цялата тази корида с редуване на облаци и небеса
и малките ти бягства там закъдето е никъде
само камъните помнят светлината
преди водата да обсеби повърхността им
Надя Вълканова в „Кръстопът“
септември 5th, 2010 at 13:21
[…] на любовниците Надя Вълканова: Заблуда Вибрации Никола Петров: […]