от този случай ще стане стихотворение
но не толкова бързо
всичко е в главата ми,
но нищо в повече
и в кутията нямах нови писма
отворих си нова кутия
другаде и там нямаше нищо
служебното поздравление от екипа
а после
сам си пратих писмо
за днес не забравяй
стихотворението за крепостта
в Бретан не забравяй
край Кен
принадлежала е на пират
кръстосвал Ламанша –
гюлетата към английските кораби,
предаден от някаква кауза
на възхищението
крепостта е на възвишение,
долу градът сякаш изплува
откъм мъгливия борд като неясна заплаха
така си мислех
но се оказа
че е включена твърде успешно
в градския план
обиколена от ливада
трилентов път и стопирани ситроени
остарели модели
отдавна попаднали в пресите
бе зад гърба ми
карам го да повтори
исках да докажа че е зад гърба ми
и ето тук кажи онова за жените
за това как жената може да убие мъжа
и каквото и да е всъщност
чуждият свят е там
зад гърба ти
това ли?
кен е в далечината
тя те кара да направиш крачка назад по зида
тя не вижда ли там е нищото
ти не знаеш ли това
дебел камък
прелива в нещо като
разтегнат кашкавал
от отхапан сандвич
после пихме кафе
и вечеряхме
после се върнах на кораба
акостирахме в Амстердам
не дойде ли в стаята ти
“отстъпете малко”
внезапното
отмаляване на тялото
като да си
в тръбата на прахосмукачка
в ръцете на жена
да си празнота
и да пропадаш в празнота
преди да се случи
дрехите провиснали около
една дупка, която петата
издълбава във въздуха
“вие ще ме убиете, мила”
жените си умират да плачат
за смърт, която им е убягнала
на 72 съм
още не съм си намерил жена
това не бива да остане така
…
Той казва над 70-те съм
И плувам под пиратски флаг.
Иво Рафаилов в „Кръстопът“.
