в началото беше истерията
преди меланхолията, върху която после всички се нахвърлиха
с обожание
шумните жени преди тихите
скъсали гласните си струни като рокли –
същия безмълвен ритъм
с който придържаш косата ми към тила
и главата към тялото

докато пробвам да крещя,
описвам по памет:

косата ѝ е жълта като бира
никога не я реши
ти добре познаваш тази жена
там където ластикът на памучните чорапи
е оставял белег
там я целуваш първо, после я събличаш
два пъти едновременно, като под индиго
повтаряш с пръст
където кръвта е текла
където са се напоили чаршафите
със синьо
и са се събрали в единия край

после нищо нищо после
хвърлям книгите на пода, както се пали огън
както се пали хвърчило

*
първият път когато го направих
не знаех какво правя
не очаквах
натрапчивата миризма на камфор
артериите, огромни като фабрики
заострени във края фиби
не очаквах този страх изсипал се
като хиляди карфици в сърцето на кукла
не очаквах да ми трепери ръката
не очаквах черните дробове
и белия
не очаквах да те сънувам повече никога
и да се събудя не очаквах

потта и тишината гъста като супа
развържи ми ръцете, за да ми подадеш ръка
гледай си работата гледай си работата гледай си работата

спаси ме

и този глас, който чете влаковете, съобщава разписанието
така както се чете Библията, на глас

пристигащи
и заминаващи

*
първо ще се свие тялото ми и ще изчезне
ще пропукат костите и ще се вбият в дробовете
виж как не мога да дишам виж

като замерена с камък ударена
изпотена под мишниците ти
прегръщана преди да заспи мъртва

с изгризани пръсти до ноктите

тетанол формалдехид фениаланин
лидокаин валидол родинал

чорапогащникът, събут до глезените
и нито малко по нагоре нито малко по надолу
така ми разтвори краката
вампирски зъбите ти
и изящно остри
сякаш си снимал гърла на комини цяла нощ

усещам с пръсти очните ти ябълки в тъмното
откъсвам със зъби гривните от ръцете
като стъбла на трева

дробовете ми се пълнят с бели кръвни телца наводняват се

храня се от ръката ти, удрям се о нея

радиацията влиза с въздуха на закуска:
водата е синя – лакочистител
варените яйца са вкусен твърд кристал
в телевизора Воцек на Берг
и руски филми на другия
малък и кръгъл като аквариум
толкова малък че го гледаш с едно око
(пеят на немски)

а с другото:

ехографът вижда как има нещо в корема ми
твърдо обло сърце
на рентгена дробовете
установяват липсата на въздух
после върху рентгенови плаки
снимат корема ми
снимат сърцето ми, разгъват го и го притискат
човешка фотограма
върху студения под
студен проявител

гоня те от стаята, крещя заключили са ни угасили са лампите гледам през високия парапет надолу той ей сега ще дойде да ме спаси той ей сега ще дойде да ме спаси

после се уплашвам от спасяването
и отключвам вратата.

*
режа студената торта
с нож за писма
с нож за върнати писма
„получателят не е намерен
на посочения адрес”

връщат писмата ми така както връщат храната на болните
смея ли да си отворя очите
да видя как си тръгват от градината и последните
гости
с кал под ноктите и счупено ребро

кой ще убиеш и кой ще благословиш
с тези ръце
кой преди заспиване ще целунеш
ето така, с пръсти
докато крещя
лазаре стани
в най меката част между ухото и дясната сърдечна камера

Марица Колчева в „Кръстопът“.
Марица Колчева в DICTUM.

Стихотворението „Лъчетерапия“ е отличено от журито на тазгодишния „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирическо стихотворение“ и е сред включените в антологията „Славейкови празници“-Трявна’2010.