Още една книга на издателство „АРС“ пое своя път читателите – на 1 юли, като част от събитието „Двоен удар“, бе представена третата книга на Димитър Събов „Бутик за смърт“ (предходните две книги на автора – “Рибата, оная мила сводница” и “Кътниците на зимата” са публикувани от ИК “ПАН” през 1994 и 1998 г.).
Предлагаме на вниманието ви текста на Николай Гундеров – „Бутик без етикети“, написан специално за представянето на книгата:
Николай Гундеров – Бутик без етикети
Много от днешните думи умират като старите динозаври. После – трябва да си доста упорит събирач на смоли и янтарни капки, за да откриеш във фосилите на времето някое прилагателно, което е означавало нещо, някое съществително – част от тазобедрена става на важно явление.
Зад стени от тежкотонажна патетика или картонени изрезки, пълни с кофраж от цитати, промъквайки се като любопитни туристи-чужденци търсим вход към палеонтологията на живота. Питаме за музей, където зад лека витрина има поне спомен от мигла (може и на безпощаден бронтозавър), но на истинска мигла, недокосната от химически молив. И малко преди да сме се отчаяли – по пътя е горещо, а наоколо само бири и скари – срещаме собственика на един „Бутик за смърт”.
Странна „фирма” сред глъчта!
Без светкащи фирмени надписи. Без намаления на цените. Без държавни бандероли. Без калкулатор за ефекти. Без стоки. С единствен лиценз – чиста поезия.
И какъв е този „продавач”, щом разгръща на едро платовете на своята кървяща чувствителност? Щом мумифицира за времето, но без да убива, сърцевината на толкова жестове и пунктири? Щом облича премръзналите си пръсти с ръкавиците на нашето възхищение, което няма да му се размине…
Влизам в книгата на Димитър Събов и търся човека ѝ.
Виждам как след всяка дума по белия хълм на листа стоят следи от кървави грайфери. Човекът изчезва, разпръснат в анатомични капки, заредени с тътен. Петна от вик, съсирен в потресаващи метафори. Човекът тук – няколко пръски мастило, изтичащо в безкрайни нервни окончания… По ужасяващия вой разбирам, че една болка преследва стопанина си, захапала в челюстта много от неговите тъги.
Виждам как съдбата му се е износила в ирония.
Но и как зад бодящите кръпки – въпреки всичко и слава Богу – стърчи една прекрасна духовност. Пожелавам ви да я срещнете.
Бутикът е отворен и в неделя.
В DICTUM можете да видите два видеофрагмента от премиерата на книгата.
