защото
пораснаха невръстните съмнения,
които я научиха да се разплита,
да наплюнчи нишката, да я усуче
и да вярва,
че кълбото ще е стегнато
и здраво
след поредното преглъщане
разбра,
че дните са деца, улисани в игрите
на стражари и апаши,
прескочѝ кобила и народна,
опъваше им ластика за скачане,
но натежаха
в свивките на подкосените ѝ колене
и ластикът ѝ се ухили
като беззъб и остаряващ, възлест
корен
не вярваше
на правилата –
от постоянната им смяна
и рехавия глад за уникалност
умираше редовно, но по малко,
за да ѝ остане сила да надскочи
собствената си безпомощност,
когато
тигърът на левия ѝ глезен
се превръщаше във стадо носорози,
приковаващи краката ѝ към дъното
на личния ѝ океан
и влачеше очите си
към онзи бряг,
след пясъчната библия на крехката си същност,
затулваше се в ъгъла на всеки кръг
от тъжни птици, приютили се на север от езика ѝ,
докато
тънкият ѝ смях
закичваше със водни лилии
косите на банановите рибки
Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM
