ще е достатъчно гореща,
за да стопли шепите,
в които думите
омекват
ще е тъмна толкова,
че ще притихнат
мрънкащите цветнокрили бръмбари,
а одеалото в краката ѝ
ще я залъгва,
че студът е само временна безпомощност
да приласкаеш
себе си
ще оцвети езика си
с измислени понятия,
късни пътища и
виолетки,
а гумената ѝ човечност
ще остане суха
напук
на всички изпарения,
мечти
и непочистени канали
дотогава
шумно ще забърква
закуски, обеди и други връзки,
докато сама не се зазида
в основите
на къща
Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM
