моята версия е различна от твоята
малко вляво е моята
а твоята много вдясно
и си нямаме център
който да ги хване и обедини
затова вървим и спорим
ти с една октава повече
а аз изследвам мълчанието
какъв ли спор може да има в твоя монолог
(разбирам
обичаш да се чуваш)
заплесвам се по дърветата
(в частност – шишарките)
виждаш ли колко е красива естествената украса
хайде да закачим горе и гледните си точки
ще им отива да са нависоко
а е възможно и без да искат да паднат и се разбият
тогава ще изпратим двете си версии на нямо кино
да помълчат и се поучат
усещаш ли как вибрациите ни се уеднаквяват
(природата си знае работата)
само шишарките останаха горе
люлеят се от вятъра и не падат
Надя Вълканова в „Кръстопът“
август 29th, 2010 at 21:26
Разглеждането на крайностите ражда умерения център.Някъде там ще е истината.