По пладне.
В август.
И насред България.
След битките на смърт
и смърт,
след кървавите снежни рози,
след еднооките триумфи,
в това поле за стотен път
умира саблезъбата ми нежност.
Сега – от глад.
И –
за последен
път.
Това променя перспективата.
Дотолкова,
че виждам отдалече
как нечия безкрайно малка
саблезъба нежност
умира под сърцето на България.
От неизбежна,
много гладна
смърт.
* – Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).
