Те не издумват
блатцето задоволително, красивоумни
млади братко; обзалагаш се – и аз не помня
как
и кога сме тръгнали да ги четем
обратно
(още търсят
да се пресекат
слепите експресии без рамки
с опразнените Рами без експресия);
те (дирите ни) милост не извикват –
само хладната възхита
в „това е темата на
оногова“ (т.е. друга thema);
те (сенките на облака ти) светят жълто
както плуват
и увисват от кавичките
в поредна скоба
без контури.
С вероломна
сдържаност.
Ваня Стефанова
в „Кръстопът“
