Вчера бе представен новия брой – 23 – на списание „Следва“.
      В уводните си думи Биляна Курташева пише: „70-годишнината на професор Богдан Богданов е акцентът на есенния, 23 брой на СЛЕДВА. Ясно е, че четенето е истинското честване, когато става дума за подобна фигура, едновременно многостранна, но и предана на културата на текста във всичките си амплоа – на класически филолог, философ, литератор, на създател на Нов български университет. Но избрахме диалога, живия разговор, в който смислите се постигат и проблематизират тук и сега – също адекватна форма на честване, когато става дума за един от най-последователните и задълбочени интерпретатори на Платон у нас.
      И така, предлагаме проф. Богданов в действие, в епицентъра не просто на диалог, а на полилог с участието на разширения редакционен екип на СЛЕДВА. В ситуацията „един отговарящ срещу дванайсет питащи”, професор Богданов прояви завидно остра рефлексивност и търпение и разгърна комплексна лична философия. Платон и неговите наследства в днешната хуманитаристика, научните дисциплини и техните ограничения, кризата на романа и героя в наши дни, университетското образование като задължително хуманитарно, успехите и съмненията в Нов български университет, проблематичните дихотомии душа-тяло, човек-животно, България-Европа, „баща ми в мен” са само част от темите с неочаквани обрати и развръзки.
      Така с настоящия брой усилваме образа на 2010-а като честваща година – през нея в серия от събития, много от които инициирани от НБУ, отбелязваме и 100 години от знаменателната за литературата ни 1910-а година с нейните важни събития и сюжети, 100 години от последната Яворова поетическа книга и от смъртта на Мина Тодорова, 100 години от рождението на големия литературовед, библиограф, енциклопедист в сянка Иван Богданов (баща на Богдан Богданов), а също и 70 години от раждането и 30 години от убийството на Джон Ленън (впрочем връстник на Богдан Богданов)… Кръглите числа тласкат към равносметки и обобщения, към едно идеално оцелостяване – към което неизбежно се стремим, но и в което сме длъжни да се съмняваме, както напомня проф. Богданов в предлагания тук разговор.
      „Около декември 1910 г. човешкият характер се промени”, заявява Вирджиния Улф за онази притегателна година отпреди един век. Дано имаме основания да кажем същото и за декември 2010-а, който е пред нас.“.

СЛЕДВА 23 / Есен 2010
(Съдържание)

Честваме
Нагласа към универсалното: Разговор с проф. Богдан Богданов
Милчо Левиев: От 60-те досега
Мари Врина: Трилог за литературата, пределите на езика и на превода

Визии
Ирина Генова: Съвременен музей / Музей за съвременно изкуство. Спорът за съвременността

Европудинг
Владимир Димитров: В библейска Йордания (Фоторазказ)
Цветелина Павлова: Съвременна култура и изкуство в Югоизточна Европа – Нови Сад и Белград

Прочити
М. Неделчев: Българската тема в научното творчество на Пьотр Бицилли
Н.Александрова: Септемврийските поети в “Златорог”: Никола Фурнаджиев

Авансцена
Михаил Байков: Египетска приказка за сърцето

В кадър
Росен Т. Велчев: За любовта и престъпленията

Creative writing
Яница Радева: Творческото писане като лична епифания. Лачените обувки
Христо Бойкикев: Синята джамия. Теодисиевият обелиск. Das Wohl Temperierte Clavier
Ивелина Балабанова: Сърце
Александър Чобанов: Спам
Екатерина Лимончева: Една стара, много стара къща
Димо Димов: Скерцо в Милано
Александър Христов: Следобеди, които топят дървета
Бисера Виденова: Тангото е вече взето решение

Езикът
Божил Христов: Одушевеност и съгласуване

Книги
Морис Фадел: Сред парадоксите на класиката

Фотограф на броя: Димитър Солаков