Днес, в 18:30 часа, Издателска къща „Жанет 45“ и Културен център Тракарт ви очакват на премиерата на стихосбирката на Катя Белчева „Стъпала в пясъка“.
Книгата ще бъде представена от нейния редактор – Екатерина Йосифова – която казва за нея: „Приятно ми е да споделя добрата си изненада от дебютния ръкопис на Катя Белчева: няма никакво неуверено пристъпване; има младост, която разбира себе си и своя свят. И вярва на своето разбиране; вярва на своя усет – за хората и за нещата, за думите за тях – и за продължаващото извън думите. За поезията. И успява (е, в повечето случаи) да ме убеди и мен да ѝ вярвам.
Прехвърлям страниците, спирам напосоки. Ето:

Пролетта е
…полазила като мравка по дърветата.
Опипва все още с недоверие
ледената кора.
Денят е
…неприкрито бременен.

   И така нататък – неочаквано, немногословно, хубаво.
  Катя Белчева пише кратки стихотворения, понякога само от 2-3 стиха (без да ги нарича с японски или други названия). Особено харесвам няколко от по 6 и 7 стиха. Без украси. Няма пози – от наивност до мъдруване, – а това е трудно и рядко качество. Особено когато се усеща младостта: опитът ѝ идва преди всичко от детството; връщането е все още заради потвърждаване, не от носталгия и не за спасяване; властта на чувствеността се отхвърля спокойно, понякога и насмешливо. Млада зрялост – и никак не невинност и не нетърпение; и никъде не оплакване – а достойно съгласие:

Живот подобен на дърво –
връх и корен.
В центъра е стволът –
разпнат.

   Използвах вече две от думите, които може би най-вече отговарят на цялостното ми усещане след прочита на ръкописа: достойно съгласие. Мога да ги допълня с още няколко, за самосъзнанието, за правещата себе си личност (за което никак не са ѝ необходими условия) и т.н. – но най-добре пак да цитирам едно (любимото ми) петстишие:

Не съм свикнала
всеки ден да бие камбана.
Между бетонните стени
времето отмерва
Личният бог.

   Има вътре, разбира се, достатъчно по-лесни неща, има игри – за сам човек и за двама, има животинки и птици – нищо лошо. Има силни портрети, направени с по едно-две драсвания (“Тежи портата…”, “Човек като къртица…”). Има маски, преобличания… И нека.

   Препоръчвам стихосбирката “Стъпала в пясъка” – от сърце.
   А Катя Белчева добре си дава сметка за оттук нататък:

Ако изрека част от себе си на глас,
вече няма да е репетиция.“







Катя Белчева в „Кръстопът“.
Катя Белчева в DICTUM.