Яна Пункина: Той пише поезия

Публикувано от на декември 6, 2010 в 12:01 am.

Обича да го гледа така –
лицето му наполовина синьо от екрана,
докато дъвче дъвка или пуши,
или и двете,
докато се спъва в нейните клавиши.
Когато пита я за името на цвете,
тя мисли за тъмния си двор,
където нищо не вирее,
за джунглата зад къщата,
където е адът, мъртвата пръст
и някакви си храсти,
които казват, хващали се в мрака,
добре растяли, ако има влага.
когато пита я и за „прозрачно“,
тя още мисли как ще ги полива –
казва вода,
а мисли:
зъбите ти са прозрачни, мили мой,
защото целият отвътре светиш,
лицето – остро като запетайка,
забита по средата на история.

Яна Пункина



   Яна Пункина в „Кръстопът“.
   Яна Пункина в DICTUM.

1 коментар за “Яна Пункина: Той пише поезия”