Годишната Национална награда за поезия „Иван Николов” е най-голямата българска награда за стихосбирка с произведения, за пръв път включени в книга. Близо шестдесет стихосбирки се състезаваха за наградата през 2010.

   Журито в състав Ани Илков, Иван Цанев и Миглена Николчина постигна съгласие относно следните шест номинации:

Живка Балтаджиева – „НИКОГА други стихове„, ИК „Жанет 45”.
Кирил Василев – „Липсващи страници„, „Стигмати“.
Екатерина Йосифова – „тази змия„, ИК „Жанет 45”.
Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер„, „Сиела“.
Патриция Николова – „Яков и ангелът„, „Сиела“.
Едвин Сугарев – „Стихове от Камен бряг„, самиздат.

   Връчването на наградата ще се състои на 22 декември 2010 (сряда), от 18:30 часа в Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“.

   В разпространено прессъобщение журито мотивира решението си така:
   „Близо шестдесет стихосбирки се състезаваха за наградата тази година. Сред тях имаше както съвсем млади поети (най-младата участничка е на седемнадесет години), така и зрели, утвърдени имена. Бяха представени разнопосочни, но в повечето случаи сериозни и професионално защитени поетически езици. Представени бяха както големи издателства, така и самиздатски стихосбирки. Не липсваха изненади, които несъмнено през следващите години ще заемат своето място в литературния живот на страната. Нивото на конкурса се оказа изключително високо и за пореден път потвърди, че българската поезия е място на напрегнато интелектуално търсене и воля за майсторство.
   В преценката си журито в състав Ани Илков, Иван Цанев и Миглена Николчина се ръководеше от следните критерии: 1) Многоизмерност и цялостност на духовното послание и на индивидуалния лирически почерк; 2) Оригиналност, новаторство, динамика, обърнатост към бъдещето и заедно с това поетическа култура и съзнание за традициите на българската и световната поезия; 3) Остра съвременна чувствителност за кризите – личностни и глобални – на епохата, както и сетиво за онова (така трудно днес, а все пак необходимо) трансцендиране на наличното, без което поезията е немислима. 4) Най-сетне съществено беше да се отстранят празните реторически жестове и клишираните ефекти. Пред този труден избор журито постигна съгласие относно следните шест номинации:
   Живка Балтаджиева – „НИКОГА други стихове„, ИК „Жанет 45” – прецизност, сдържаност, майсторство, внимание както към микрокосмоса, така и към неизмеримото.
   Кирил Василев – „Липсващи страници„, „Стигмати“ – класичност на модерните форми, дълбочина, която се движи по ръба на отчаянието и устояването.
   Екатерина Йосифова – „тази змия„, ИК „Жанет 45” – тази голяма дама на българската поезия винаги е предпочитала да остане в сянка, но за пореден път покорява със своята изисканост, самовзискателност във формата, финес на усещанията, лаконизъм на изказа, проницателност и онова самоотречение, което идва с осъзнаването на суетността на всяка слава. Мъдра.
   Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер„, „Сиела“ – дисонансите и екстазите на града през погледа на един ярък поетически дебют, събрал крайностите на „шахматната” рационалност и безконтролния ексцес.
   Патриция Николова – „Яков и ангелът„, „Сиела“ – милосърдна и аналитична, „аполитична” и драматично социална, това е поезия на неочакваните ракурси и на суровите, безпощадни като снайпер попадения.
   Едвин Сугарев – „Стихове от Камен бряг„, самиздат – лице в лице с природата и вечността, страстна и медитативна, отворена към неизмерими вътрешни и отвъдни светове, поезията на Сугарев ни напомня, че истинският живот на всеки от нас е все пак невидим за другите.“