откраднах смеха на вероника
експлозивен и груб
жизнерадостен и груб
изхвърлих моя в коша за пране
и му казах: ти вече няма да бъдеш мой смях
защото си изостанал в развитието си
не можах да направя същото с очите косите
ролките надеждите
но реших че смехът има най-важно значение
защото в него винаги
трапчинките са равни на наивност минус сарказъм
затова стихотворението има три варианта за край
сега когато трите ми души вечер се прибират една след друга и се навиват на полукълбо ми разказват че единственото нещо което не си позволяват е да говорят думи
за които знаят
че имат сигурен ефект.
