Палми Ранчев: Островите

Островите – чувал съм за тях, разказвали са ми.
Очаквам да се появят, да изплуват на повърхността,
оттласнали са се от дъно, или от неясни дълбини.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Теодора Тотева: *** (днес подреждам тъгите)

Днес подреждам тъгите си
по брой
по размер
и по сила Прочети цялата публикация »

Мария Куманова: Позволих му да умре

позволих му? направо си го оставих
взех му въздуха взех му почвата
опрях му нож в гърлото
казах му ще растеш ли сега Прочети цялата публикация »

Теодора Тотева: *** (един ден…)

един ден, каза тя,
светът ще се разпадне на шепот
неделите ще са цели месеци
и ще се обичаме с години Прочети цялата публикация »

Денис Нуф: ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт
а мисълта – това разгонено куче – първа избяга
не е виждала такава развълнувана пустош.

Прочети цялата публикация »

Петя Богданова*** (в сенките на клоните…)

в сенките на клоните
от косите му
се боричкат
разкази за пияния Пиер Менар Прочети цялата публикация »

Гергана Атанасова: Златно яйце

Стихотворението в теб,
написано на универсален език,
е победа над нуждата от снизхождение,
Прочети цялата публикация »

Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)

мускулите ти изпиват
неувереностите ми
пръскат ги на милиони стъклени капки Прочети цялата публикация »

Гергана Атанасова: *** (Погали това стихотворение…)


Погали това стихотворение по гърба!
Виж, как мускулите се успокояват!
Прокарай пръст по гръбнака му и усети
Прочети цялата публикация »

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

като охлюв който се крие в тревите
на своето отшелничество
нощта протяга пипала навън
опипва полека крайпътните камъни
Прочети цялата публикация »

Момчил Миланов: Някъде другаде

   
    Те надничат отвсякъде: от входни врати, от ръждясалите гърбове на автобусни спирки, от разлюляните от есенния вятър листа върху стълбовете на уличните лампи. Когато минавам край сериозните им или усмихнати лица, сърцето ми винаги се свива. „На 17 април си отиде нашият скъп баща, чичо и дядо“ и т.н. Имам навика да чета имената над тези снимки и да ги повтарям на ум, сякаш искам да ги запаметя, а дори не зная искам ли и защо изобщо ми трябва да товаря паметта си с тях. Вероятно от някакво желание споменът за отишлите си да се запази още малко в нетрайния склад на черепната кутия. Прочети цялата публикация »

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

е улицата, на която
дните ми растат и се смаляват,
подобно онзи месец,
предпоследен и унил,
Прочети цялата публикация »

Ана Цанкова: *** (Той ме научи да обичам джаз…)

той ме научи да обичам джаз
да пия бира
да си разбърквам кафето
по точно определен начин

Прочети цялата публикация »

Момчил Миланов: Малко минало

Искате ли да си купите малко минало?
Не, автоматично отвръщам. Едва съм слязъл от трамвая и се почва. Всички в София са луди или искат да ти продадат нещо. Досадникът обаче не се отказва.
Вижте, разбирам, че ви е втръснало, но е съвсем неизползвано, гарантирам. От дълбоките резерви, от едно време!
Само не опитвайте да ме омагьосате с тая сладникава носталгия! Не понасям миналото.
Прочети цялата публикация »

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

егото ми е ронливо
връзката с бог – скосена
душата ми е християнска
без да е възпитавана да скача
през този обръч
Прочети цялата публикация »