позволих му? направо си го оставих
взех му въздуха взех му почвата
опрях му нож в гърлото
казах му ще растеш ли сегаще продължиш ли да съществуваш
казах му оставих го
надявах се само̀ да почне да се убива
разбира се трябваше да предвидя
разбира се нищо не предвидих
че друг му е кислородът
че друг му е животът. накратко,
че не зависят от мен дните
че гасенето не е тлеене
че гасненето не е тлеене
че като цяло нямах добър ход в това
не мога дори да кажа
„позволих му да умре то възкръсна!
изненада ме в гръб!“
позволих му но истината е че
нищо нищо не зависеше от мен
сезоните нишките времето нищо
перлите образували се в мидите нищо
нишките преплетени нищо
ниско прелетелите птици нищо
нищо нищо
почти нищо
Може да закупите дебютната книга на Мария Куманова „inclavo“ (Scribens, 2018 г.). Освен в и чрез „Български книжици“, можете да закупите книгата и директно от издателя.
