юли 29 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Яница Радева: Тебешир за небе

Ето го,
лятното слънце върви към зимата,
незабележимо като онова, което пристъпва към мен и теб,
седи на вратата на живота ни и нито влиза, нито си отива.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg
юли 28 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Северина Плачкова: всяка вечер

момчето
от отсрещния балкон
повтаря безспирно онова
което не казах
после тръгна без да се сбогува
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 27 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“

  Въпреки ясно заявеното отрицание на чудовищността заглавието „Не са чудовища“ (издателство за поезия „ДА“, 2021 г., редактори: Силвия Чолева и Калоян Игнатовски, графично оформление и корица: Росица Ралева) носи в себе си откритата провокация да търсим чудовищата и да мислим за границите на чудовищното в една книга, направена от силни, остри и ръбати думи, които се впиват с грациозно изящество в „спокойствието на дните“. Това е третата стихосбирка на поета Никола Петров (след „Въжеиграч“, (ИК „Жанет 45“, 2012 г.) и „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017 г.), която умело и без страх нагазва „в най-дълбокото на най-дълбокото“, която носи залежите на „нещо щастливо и яростно“ и реди с естествена лекота „случки от нощната стража“.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,
юли 27 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Даница Христова: Занимания по дълголетие

   Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни.
   Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на научно предаване, засягащо Втората световна война, и сега гледаше тъкмо него. Не очакваше да научи нищо ново що се отнасяше до фактите, но тези предавания бяха абсолютни факири в предоставянето на една и съща информация по различни начини. Книгите, разбира се, бяха най-сигурното гориво за речника. Въпреки това тенденцията хората да откажат да гледат нещо на тема, с която вече са запознати, не му се нравеше. Подценяваха що за източник на синоними представляваше телевизията. Но нека се върнем на факта, че някой позвъни на вратата му. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,
юли 26 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)

  Винаги съм искал да видя смъртта си по лицето на моите близки. Да видя как техните отсъстващи изражения бавно се изпълват със съзнанието за моята липса и разкриват единицата мярка на наказанието: твърде късно опомнилата се обич към мен.

  Често пъти копнеех по детски за такива моменти на съвършено прицелен замах, за онази особена лъскавина на счупено стъкълце, която придобиват очите след основателен шамар. Не яростта на удара срещу тях желаех, а просто тяхното смайване – глътнало езика, изгубило ума си – щом осъзнаят, че както толкова други неща, са пропуснали и моя край. За предпочитане – по тяхна вина. Приискваше ми се в такива мигове да застана на най-горното стъпало на смъртта, за да гледам как, клети и зашеметени, бащата, маман и дори Дребния драпат нагоре към мен. Пъхтят над оскъдните грижи за моя милост. Над минимума от внимание, поделен между тях и мен. Над снизхождението, предрешено от няколкото гени прилика помежду ни. Копнеех за този миг дестилирана скръб по загиналото им уж дете – проста болка по своето, забравено да съществува покрай тях. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,
юли 25 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

   (…) Така се стопи март, прецъфтя април, после май почерня и засвятка.
 Денят нарастваше, разтягаше се, тревата (където я имаше) буйстваше, от дворовете надвисваха първо разцъфнали клони, после нежнозелени листа, накрая наедряваха череши и вишни. Един следобед удари градушка и разкървави задълго тротоара.
  Дишахме ту люлякови, ту липови аромати. Привечер след привечер се унасяхме в разговори, въртяхме „обратни“ кръгчета из преките, изморяхме ли се, или ако преди това небето протечеше – решавахме да влезем някъде за по едно малко (друг път – за две-три големи). Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,
юли 24 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Здравка Евтимова: Имам

   Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше, че мъртвите клетки на кожата попиват в тях, а след това в нея самата. За нея хората бяха просто превозни средства на вируси, заразоносители, които дебнеха удобния случай да я хвърлят в агония. Колко хубаво, че съпругът ѝ беше достоен човек и се грижеше за нея. Все пак тя би предпочела да спи сама в стаята си, където всичко бе нейно и бяло – подът, стените, таванът, дрехите, чаршафите, цветята. Единствено украшенията с инкрустирани диаманти бяха прозрачни, но тя не ги докосваше. Мъжът ѝ беше старомоден, държеше на семейството. Все пак Мана бе дочула слух за някаква дама около него, но фактът, че панталонът ѝ имаше двоен ръб, макар и едва забележим, извика у Мана единствено сиво презрение. Сега и до края на живота ѝ Витан щеше да бъде източник единствено на вируси и стрес.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,
юли 23 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин

   Зловонната пара, издигаща се от уличните шахти, нахлуваше в антикварния магазин. Собственикът преживяваше поредицата от недоразумения с обичайното безразличие, с което посрещаше клиентите си. Посещаваха магазина му толкова рядко, че той често забравяше да ги поздрави и само кимаше с глава, щом прекрачваха калното килимче пред входната врата. И днес оборотът щеше да бъде под нулата за разлика от градусите, които само се покачваха. И днес хората щяха да подминат невзрачните витрини, които не успяваха да афишират забравените красоти на старинните сапфири и чупливата красота на порцелановите вази. Може би трябваше да налепи голям плакат с удебелени червени букви (както бяха започнали да правят вестниците с обяви и реклами за новооткрити магазини, заведения, хотели или летни вили). И днес цирковата площадка щеше да погълне тълпата в такива забавления, че дори на връщане нямаше да поспрат, за да отпочинат на верандата му, украсена с копринен балдахин, люлеещи се столове и дървени играчки за децата, струпани в ъгъла до махагоновата масичка за кафе. Кафе. Искаше му се да изпие едно. Но не сам. Никога сам. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,
юли 22 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Росен Кукушев: *** (входът…)

входът към дома ти е
сърце и миниатюра.
забравих от кога
не съм се спирал пред
издрасканите думи: Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , ,
юли 21 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Левена Филчева: Покрив

Колко думи разхвърлях по пътя си, Господи!
Колко знаци и букви бездомни останаха!
Да бяха тухли и вар – да изграждаха мостове,
семена да ми бяха – за цветисти поляни! Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 20 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Цветанка Еленкова: Две стихотворения по Търнър

ЗАЛЕЗ НАД ЕЗЕРО
(около 1840)

      що е човек, та го помниш, и син човечешки, та го спохождаш?
      Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал
      Псалом 8:5-6

Човекът и ангелът се отнасят един към друг
както слънчевата към нетварната светлина Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , ,
юли 19 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Людмила Балабанова: северен склон

тук слънцето изгрява по-късно
               и залязва по-рано
               наоколо само борове
неизменно зелени и от гордост
мамещи че нищо не губят
светлината има много форми
               и всичко има сянка Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 18 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Бина Калс: 5 жени от планината

Като диви сърни
изскочиха покрай пътя.
Стояха една до друга, прави
в храма на планината,
продавайки една и съща стока. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , ,
юли 17 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Стоил Рошкев: Слънчевото куче

Слънчевото куче, което
ме спаси
от бурята
една вечер в Рила, няма
да го забравя как ми подаде ръка. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , ,
юли 16 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Галина Златева: *** (всеки път…)

всеки път щом започне да вали сняг
се чудим дали ще натрупа достатъчно Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,