[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
фев.
11
NO
коментара
Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей
фев.
10
NO
коментара
Маламир Николов: Последни думи
[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
фев.
09
NO
коментара
Калина Линкова: Тялото на лятото
под януарския скреж привиждам грацилното тяло на лятото – полюшва остри рамене, флиртува изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва боровинков смях по зелените пасбища на юни пътува надлъж с привечерните разговори – кораби, които разбиват леда в златостенната чаша на юли премрежен е август – оса, която се слива навеки с плътта на […]
фев.
08
NO
коментара
Стефан Гончаров: Атон
[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов
фев.
07
NO
коментара
Елица Мавродинова: Преследване
[…] Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
единствено страхът ме прави жива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.
фев.
06
NO
коментара
Милена Спириева: *** (напуска темата…)
Можете да поръчате книгата на Милена Спириева „Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018), в която е включено това стихотворение.
фев.
05
NO
коментара
Стефан Гончаров: Две стихотворения
[…] сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка
фев.
04
NO
коментара
Боряна Богданова: Кръгло
[…] Не се обръщам, за да проверя кой не ме (на)пуска още –
знам.
Не се умира толкова лесно.
фев.
02
NO
коментара
Милена Спириева: 9/11/11
[…] Ако имах и смелост
щях да ти пратя обяснения
по хартиен самолет
Вместо това стоя замислена и слушам
как някой по-голям и по-смел
е направил точно това
фев.
01
NO
коментара
Боряна Богданова: възкресение
Стихотворение от Боряна Богданова и био-библиографска бележка за автора…
ян.
31
NO
коментара
Красимир Димовски: Пазачът на нощта
[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]
ян.
30
NO
коментара
Боян Тончев: Понякога
[…] Понякога откриваш най-добрия си приятел в асансьора на някое учреждение. Не се познавате, но погледът му разказва истории, които сте преживяли заедно още като деца. В късна пролет сте крали череши от двора на съседа, а после сте бягали презглава от злобното му куче. […]
ян.
29
NO
коментара
Христина Мирчева: Щъркели
[…] На щъркелите пари под краката –
един е паднал, затова са скупчени,
надигат острите си клюнове и после го понасят. […]
ян.
28
NO
коментара
Мирослав Христов: Част от поляната
[…] допреди малко не се познаваха
но явно познават единството
без да подозират […]
ян.
27
NO
коментара
Том Филипс: Капризно пътуване
[…] Природата и изкуството
опитват да се слеят
като в стихосбирка […]
