[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
ян.
26
NO
коментара
Екатерина Григорова: На Октавио Пас
ян.
25
NO
коментара
Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха
[…] Сега обаче добре знаем, че предопределеността не е нещо, което прозираш в бъдещето, а което сам сглобяваш назад в миналото. Определеност в предишното, преди-определеност. Бъдещето е стихия, която те връхлита от нищото, без да се съобразява с предначертаности. Чертаенето идва едва след това, докато събираш останките, разпилени след случилото се и от тях се опитваш да построиш настоящето си. […]
ян.
24
NO
коментара
Албена Тодорова: *** (Това, което е било…)
[…] Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,
когато е много вкусно,
когато ти помогнат с куфара непознати,
когато планини череши из магазинчетата в квартала […]
ян.
24
NO
коментара
Нели Станева: Дом, ние
[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]
ян.
23
NO
коментара
Констатин Небешков: *** (когато смъртта ни намери)
[…] когато завърже поредния разговор
и пак разбере, че преди шеговито
подхвърляхме кокала и викахме
че препускахме бързо надолу
като снежни лавини
безкрайни и само за малко сме заедно
че изглеждаме цели и вкупом
а всъщност сме малки безцветни […]
ян.
22
NO
коментара
Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)
[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]
ян.
21
NO
коментара
Гергана Гълъбова: Сладолед
[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]
ян.
20
NO
коментара
Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)
[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]
ян.
19
NO
коментара
„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст
„Драма Пакт“ -отворена покана за съвременни български пиеси
ян.
19
NO
коментара
Левена Филчева: *** (поредна година ми е)
[…] разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания
плющят на вятъра
в душата ми
и се превръщат във обяви […]
ян.
18
NO
коментара
Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)
[…] в това вечно пространство, доколко е истинно,
потопът няма да стане. и хубаво. […]
ян.
17
NO
коментара
Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)
[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]
ян.
16
NO
коментара
Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето
[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]
ян.
15
NO
коментара
Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)
[…] Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи. […]
ян.
15
NO
коментара
Станимир Семерджиев: *** (спокойно…)
[…] ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват
краката ни на всички в една река са потопени […]
