[…] Наистина ли смъртта бе по-силна от човека и там ли е кучешкият зъб на всички страхове – това остана въпросът на живота му и докато навърши сто и четиридесет години, след участието си в две балкански, една европейска и една световна война, след няколко революции и цяла камара преврати, не можа да намери нито един отрицателен отговор. Надяваше се вече само на своя собствен край, който трябваше да бъде някъде много наблизо, но той не го виждаше. Годините ми пречат да го видя, пошегува се сам и то наум, както правеше от един век насам. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
дек.
31
NO
коментара
Теа Монева: поклонник на поезията
[…] да пристигам като потъващ кораб,
да заставам оголена жица
сред всички цветя […]
дек.
30
NO
коментара
Надежда Тричкова: Експонати
[…] на вечеря мислим само за това:
да положа тялото ти в облак,
да ме заровиш в Северно море […]
дек.
30
NO
коментара
Симона Алекс: Две истории
Отопляването с парно изглежда ще доведе до глобална среща на горното и долното небе. […]
дек.
29
NO
коментара
Антонина Георгиева: Излишен Съвет
[…] Ще накъса, ще смачка ли листа,
върху който е записал нещо –
нещо важно, вече никому потребно –
или ще прегъне леко и веднъж, […]
дек.
28
NO
коментара
Симона Алекс: Мутации
Мутации 1 На спортното състезание е дошъл и папагалът. Той е редовен посетител и винаги е облечен в бял костюм и щръкнала вратовръзка. Поддържа формата си със скокове. Винаги можете да видите с него жена му – висока блондинка с оранжеви очи. Токчетата на обувките ѝ са по-големи от съпруга ѝ. А той опитва да […]
дек.
27
NO
коментара
Петя Богданова: *** (днес тревата е по-ниска)
[…] да се разтворя
както в думите се разтварям
когато са пресни и влажни […]
дек.
26
NO
коментара
Цветозар Цаков: Без колан
[…] залегнах аз, ей така, както си вървях, да снимам един охлюв на тротоара. Той хич не се трогна от съвсем близкото ми присъствие, а продължи да си пълзи, на първа скорост и без предпазен колан, с несъзнателната смелост на всички изгреви […]
дек.
25
NO
коментара
Теа Монева: бог
[…] и ти си бог, всеки твой атом,
раздробен на протони, електрони […]
дек.
25
NO
коментара
Симона Алекс: За екзотичните пътувания
В екзотичните страни винаги си заобиколен от летящи перуки с различни цветове. Интересна гледка, която можеш да наблюдаваш и без очи, нали си чужденец. Музиката свири безшумно, но това е много по-лезно за свирещия пианист със счупени пръсти. А на улицата една жена просто лакира коленете, кърпи косите, забива колчета в асфалта. Услу-гите ѝ са […]
дек.
24
NO
коментара
Ана Цанкова: ние сме изгубеното поколение
[…] но ние
ние сме изгубеното поколение
и ботушите ни се пълнят със сняг […]
дек.
23
NO
коментара
Айлин Топлева: *** (Говоря ти…)
[…] знам, че това е онази органична материя,
от която са спомените […]
дек.
22
NO
коментара
Теодора Тотева: *** (Тази сутрин нещо безкрайно…)
[…] сякаш се счупи човек в ръцете ми
– познах там сърцето му […]
дек.
21
NO
коментара
Николай Генов: Вместо картичка
[…] зает съм да мисля
колко крушения
могат да станат без кораби […]
дек.
20
NO
коментара
Надежда Тричкова: Невена от радиото
[…] лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„като целувка по рамото е“, като сън […]
