винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем
безсънието не ме е връхлитало неочаквано
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
апр.
12
0
коментара
Камелия Панайотова: *** ( винаги съм смятала за нищо работа времето)
Етикети: "Кръстопът" - електронно списание за литература, Камелия Панайотова, поезия, Човекът който си тръгва
апр.
11
0
коментара
Теодора Георгиева: *** ( В реда на нещата е… )
В реда на нещата е
да те събудят тракащите зъби
на пишещата машина,
да затвориш прозореца,
да не настинат думите ѝ
преди съня си да разкриеш
апр.
10
0
коментара
Неделник/9
Цветелина Александрова: Златният кон
На моя приятел поета и музикант Иван Христов с благодарност за идеята
Изцвилва силно, тревожно. Чуди се къде съм, вика ме. Идвам, идвам, конче мое, хубавецо мой. По зелената поляна тичам с развети коси, с разлюляна пола. Усеща ме. Пак изцвилва, но вече гърлено, поуспокоено. Чувам как изчаткват копитата му отвъд хълма. Бърза към мен. И аз към него. Но ето го – вече горе на билото. За момент замира, неподвижен, като че от небето кацнал, слънцето да го окъпе. Невъзможно красив. Златната му грива засрамва слънчевите лъчи. Примижавам. Протягам ръце. Грациозен мой, с тези тънки глезени, с това изваяно тяло. Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми…
Прочети цялата публикация
Яна Пункина: сърдечен червей
Докато приятелите седят и спорят
има ли бог
и има ли карма,
и има ли разум,
голямата западно-антарктическа ледена шапка поддава.
Водата нахлува в скритата депресия.
Дълбае леда като червей,
превръща го в киша,
повлича ги след себе си
далеч отвъд границата на обратимото.
Прочети цялата публикация
Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки
Помниш ли предишните крушения,
как разравяхме отломките им,
как намирахме дрънкулките им,
непокътнати, осъдени на вечност,
как бледнееха черупките от миди
като кокалчета.
Идват сребърни облаци с катранени нишки.
Прочети цялата публикация
апр.
06
0
коментара
Наталия Иванова: *** (Когато се изправиш пред омразата…)
Когато се изправиш пред омразата
и ножът заблести в ръката ти,
детето в стаята ще види първо
отблясъка на слънчевите зайчета.
Тогава ти ще трябва да решиш –
Прочети цялата публикация
апр.
05
0
коментара
Станимир Семерджиев: *** (какво направих…)
какво направих, като забелязах,
че животът ми е сменяне на кожи,
неспирна центробежна сила,
змия, навиваща се в нищо,
Прочети цялата публикация
апр.
05
0
коментара
CALLIPOESIS: СРЕЩА МЕЖДУ ПОЕЗИЯТА И КАЛИГРАФИЯТА
Callipoesis е словоформа, която съчетава в себе си две изкуства на изящното писане; проект, зароден като мисъл у Лидия Кирилова още през 2018 г., който се оказва осъществима идея в следствие на случайна комуникация в социалните мрежи. Като организатор на проекта, нейните срещи с група поети и група калиграфи довеждат до първото му издание, което ще се проведе тази година. Прочети цялата публикация
апр.
04
0
коментара
Преслава Виденова: Катехизис
Напоследък не излизам,
залежавам се. Намирам
за по-праведен покоя и подражавам
на познатите покойници.
Прочети цялата публикация
апр.
03
0
коментара
Неделник/8
Преслава Виденова: Рефлекс
Жест, колкото да завърши прегръдката:
на пръв поглед не коства нищо.
Не крие риска от избухването на война,
метеж,
от свалянето на правителство;
настъпването на глобален катаклизъм.
Прочети цялата публикация
апр.
01
0
коментара
Станимир Семерджиев: *** (думи, слепени с тревожност…)
думи, слепени с тревожност
всяка запетая е оглеждане в локва,
всяко тире – река от несигурност,
редовете – озаптяване на хаоса
Прочети цялата публикация
мар.
31
0
коментара
Иван Димитров: *** (В тази мартенска вечер…)
В тази мартенска вечер
преминаващите коли взеха да вият като ядрена сирèна,
която
с магарешки рев пронизваше невъзможното бъдеще.
– А после, кажи ни за после?
– На дървото: кълвач.
Прочети цялата публикация
Анна Лазарова: Бели лъжи за черни дни
днес в малкото ни училище
едно дете ме излъга седем пъти –
повече от годините си
повече отколкото може да брои
казваш си
как лъже детето то не разбира
какво е за него лъжата –
дъвка в джоба
или рисунка с химикал върху дивана –
казваш си
малко е нищо не знае
Прочети цялата публикация
