Христина Мирчева: Щъркели

Какво ги плаши в тихия следобед,
когато слънцето излива парлива обич върху нивите.
Житата светят – огледала на огнената лава. Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Мирослав Христов: Част от поляната

В златото на есента
чувствата са богати
особено по време на разходка
извън града
където попадаш на водопади
замърсени и малко смешни Прочети цялата публикация »

Том Филипс: Капризно пътуване

Облаците са от Мунк.
Поне се издигат тук
с розовото сияние
на дълбокия север. Прочети цялата публикация »

Екатерина Григорова: На Октавио Пас

Всеобхватен ли е този вятър, който отнесе толкова
отражения на щастие и беди?
Пред мен и завинаги ще остане тази
смъртоносна картина, която не лъже,
че вече всичко е изпуснато в тази фуния на всеобхватния коз. Прочети цялата публикация »

Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха

На Елена

  Когато темите се изчерпаха, най-сетне спряхме да говорим. Отдавна знаем всичко един за друг, бяхме си разказали всяка една щура случка от детството, всеки пикантен момент от младостта, всяко постижение или провал на зрелостта.

  Обсъдихме вкусовете и интересите си, обилно поспорихме относно възгледите си за света и вселената, анализирахме в дълбочина миналото си и планирахме старателно бъдещето си. Когато плановете не се осъществяваха – препланирахме наново.
Прочети цялата публикация »

Албена Тодорова: *** (Това, което е било…)

Това, което е било, вече не е така.
Градът е изпълнил желанието ти —
съблякъл се е гол от спомените, стои пред теб,
не значи нищо.

Прочети цялата публикация »

Нели Станева: Дом, ние

тук идва ред на метонимията
тъй близо сме до ние
под хладния дъжд и как стаята
се изпълва с чужди шумове
и няма ред за думата
в мъглата и омаята стърчим
безмълвни на балкона и
целият град и целият свят
е местоимение с две врати
Прочети цялата публикация »

Констатин Небешков: *** (когато смъртта ни намери)

когато смъртта ни намери
в дивите преспи на някоя книга
сигурно ще се порадва за малко
на моята сигурност във всичко изречено
и с всяко премигване ще затваря
все по-бързо ръцете си Прочети цялата публикация »

Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)

Неща, за които си струва да плачеш:

Бившата звезда, която пее любимата ти песен в кухнята си, заобиколена от пет деца.
Книгата, в която като приятел присъства мъртвец.
Гласовете на Саймън и Гарфанкъл, които се сливат и разминават.
Лошото настроение на Петсън.
Последното ъгълче море на заминаване. Прочети цялата публикация »

Гергана Гълъбова: Сладолед

Баба се разтапя
като сладоледа
който изядох
пред болницата Прочети цялата публикация »

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

  За повечето младежи военната служба има само начало. Краят ѝ е в някакъв друг живот и затова няма да го доживеят. Броените дни, колкото и много да са, минавали бързо, така твърдели старите хора, но това не се отнасяло до службата. Недоспиване, недояждане, миризма на желязо и на пот, мирис на ред и на страх. Особено сред новобранците.
  Богдан Чизмаров чуваше оплакванията на другите войници, но не им даваше ухо. Той в тая школа е с ясна цел и по свое желание. Дори униформата му харесва. Тя те скрива, от теб остават бричът, куртката, нашивките, петлиците, акселбантите, кортиците, сабите и другите дрънкулки. Същността, индивидуалността ти остава невидима за неподготвеното око. Затова само униформените се разпознават добре един друг помежду си. На улицата хората казват веднага: ето този е военен. Това е всичко. От там нататък – нищо няма значение, цялата тежест се поема от униформата. Униформеният човек е винаги по-загадъчен. Особено в очите на жените.
Прочети цялата публикация »

„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст

Платформата „Драма пакт“, чиято цел е да развива, подпомага и продуцира нови форми и формати в съвременната драматургия, отправя покана за драматургични текстове на български eзик, които да бъдат преставени на поредица от колегиални четения. В своя публикация в социалните мрежи биват разяснени подробностите около поканата. Прочети цялата публикация »

Левена Филчева: *** (поредна година ми е)

„в осем и нещо
можеш да разлепиш некролози
на търпението в себе си“

Димитър Гачев

поредна година ми е
осем и нещо

разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания Прочети цялата публикация »

Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

беше едно от пространствата,
в които съм странно направен
от копия, пробождащи
Бог и до кръста
стоварени мърдат, и до пръсти съм празен
без потопа, без влажните корени,
пуснати бавно във почвата Прочети цялата публикация »

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

Скръбта е семе
което се засажда в стомаха
храни се с киселинни дъждове
пуска корени в краката Прочети цялата публикация »