Днес Георги Рупчев щеше да навърши 69 години. Но остана на 44. Наистина остана и в един друг смисъл, може би далеч по-малко важен за онези, които го обичаха, но неоценим за българската поезия: остава като един от най-вълнуващите, най-вдъхновяващите български поети. Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
сеп.
01
NO
коментара
Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 8, 2026 (бр. 214)
авг.
31
NO
коментара
Валентин Дишев: Пластика
. Дълго време твърдях,че не бива да насилвашдумите да се повдигатна пръсти(важно е теда го правятсъс теб). Вече съм готовда призная,че понякогатова е необходимо –там някъде,в пространството между,понякога отеквасмисълът. И дишапоетическото тяло. .
авг.
30
NO
коментара
Христо Мухтанов: без заглавие (броя секундите…)
. броя секундите – малки иглички,които се забиват в главата ми:толкова е остро днесброя ги и не намирамкак да изпиля върховете имкак да пригладя роенето им .
авг.
29
NO
коментара
Христина Гутева: три миниатюри
. да потрепвашв трелите на вятъратой да се извивав твоето мълчаниеедин е езикътна болката .
авг.
28
NO
коментара
Нинко Кирилов: така добре
. така добре да те обичам. а тида спиш до късно, късно. така добреда ти броя и вдишванията, и болките,и всичко, а ти да пресънуваш всякатъмничка вселена, която плаче, стенеили е със криле на гарвани от полети безкрили.и ето аз будувам вместо двама, мечтаехда е вместо трима. да не говорим за това,сега така добре вселената […]
авг.
27
NO
коментара
Йоана Стоянова: три миниатюри
. думите се плъзгат по менкато по сапунисана пързалкакато яйце в гърлотона одобрениекоето никога няма да получа .
авг.
26
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (След една година…)
. След една годинасляга земята.Боговете залязват.Ние мълчим.Думите слягат,затихват затиснатипод вкамененото време.Боговете залязват през март.Други заемат местатаим.Ние мълчими се кланяме.Чакаме небетода слегне над нас. . Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.). . Мила Люцканова в „Кръстопът„
авг.
25
NO
коментара
Нинко Кирилов: Реквием за хората
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,а преди те поне се преструваха на измислени ангели,имитираха болки и грижи, човечност,и децата залъгваха, че без черни магии са магове.Хората като жито узряха, но хляб не се случии човешкото стана наистина твърде човешко.И наивните, ние, опитахме, но уви не научихмекак на пропасти да се престорим […]
авг.
24
NO
коментара
Христина Гутева: три миниатюри
. да ти се усмихне непознатда му се усмихнешезикътна който говори животът .
авг.
23
NO
коментара
Йоана Стоянова: накъсани импулси
галим кокалите на мрачините сиизбили през влажната козинасплитаме кални пръстив ядосана молитвапод глухи каменни възглавнициопознаваме макетана хапещите си челюстикакво ще остане от наскато преброим ухапваниятаразчорлим ръждатапод клепачите на другияи рукне съсирена .
авг.
23
NO
коментара
С Лора Младенова – след „Порно Религия Смърт“
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
авг.
22
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (Ти си номад сред думите…)
. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
авг.
21
NO
коментара
Христина Гутева: чакаш
. чакаш да минепожарът на лятотода се извали есентазимата да се стопиденят да заспичакаш нещоотсъствашкато цвета на водатаа чудото дебне от ъгъланавярно е пристигнало преди тебпреди да осъмнешкато някой друг
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
