Остаряването не започва с бръчка.Започва с тихата ненависткъм усмихнатите съседи,към прическата на момичето отсреща,към жената, която разхожда кучето си в шест,с възмущението от чуждия успех,с погнусата от влюбените тийнейджъри. Бръчката е знак за онова,което вече се е случило. Остаряването не започва с тялото,както и животът не завършва с него.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Издателство „Арс“
окт.
11
NO
коментара
Полина Господинова: *** (Сутрин майка ми влиза в стаята…)
. Сутринмайка ми влиза в стаятаи стъпва съвсемна пръсти.Мисли, че не чувамкак отново е забравилазакуската,как всяка бръчкапровлачено и дълго говори зачасовете, прекарани в очакване;как е замълчалаи мъмренето се е превърналов черни кръгове,които виснат под уморенитедълбоки очи;как всеки поривда създава,да променя,да изгражда,напомня на отдавнаизгубена вещ. Когато майка ми влизана пръсти,мисли, че не чувам какпак е забравила,че […]
окт.
09
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (има хора, които нося…)
. има хора, които нося на тила си,протягат се, тичат, понякога острят ножовенякои нося в косата или в стомаха,в гърлото, в китките, много тежат тези в коленете,лекарят каза, че имам износени стави, но знам истината,хората, които точат ножове, смеят се с прастар смях или си разказват истории за призраци,хората, които запечатват рани с лейкопласт или […]
окт.
06
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (виждам майка си…)
. виждам майка си,съблякла се е по кости,скривам се под масатада ѝ у шия рокля от покривката,а тя попива небрежно една сълзаи ме завива с кожата си. .
окт.
04
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
. юлибеше дъждовенно меккато прасковадъхавлепкав и сладъкстичаше ми се по брадичкатаюлиот първи до трийсет и първиот минус безкрайност до плюс безкрайностденонощеннепредвидим като мартюлисе увиваше около мен докато спимпрез юлив юлии той въвмен катомореи като слънцекато спазъм като човек .
сеп.
23
NO
коментара
Ренета Бакалова: Mágoa
. Мой малък ангел на думите,устата ти е пълна с малинова кръв.Не знаеш кого трябва да винишза това жертвоприношение:зелените ками на листата,които заплашително бранят кожата,или белите остриета;зад тях като животно, ситослед кратката жестокост на целувките,спи езикът, изнемощял от знамения. Мой малък ангел на думите,Венера се издига над корабитеи пак тя ги потапя – само сменя […]
сеп.
20
NO
коментара
Ренета Бакалова: без заглавие (Първо ни излъгаха майките…)
. Първо ни излъгаха майките с: Ела, нека целуна разранените ти колене,драскотината ще се смали и колкото повече целувки слагам отгоре,толкова повече ще избледнява като луна, която изтънява след пълнолуние.После ни излъгаха книгите: любовта е свещ насред вятъра,но винаги оцелява; тя е глухарче в неопитните ти ръце –тичаш към него, късаш го невнимателно и все […]
сеп.
15
NO
коментара
Ренета Бакалова: без заглавие (някога…)
. Някога тя и той са треперели от очакванекак върховете на пръстите бавно ще рисуват цели митологии по рамото,ще слизат още по-бавнокъм висящите градини на косите,ще последват лабиринтите на кожата,ще се плъзгат надолу, където спят вулкани,където е влагата на Танзания, или водопада Виктория,който чака да бъде открит отново и да се разлеепред пътешественика, да го […]
авг.
27
NO
коментара
Йоана Стоянова: три миниатюри
. думите се плъзгат по менкато по сапунисана пързалкакато яйце в гърлотона одобрениекоето никога няма да получа .
авг.
23
NO
коментара
Йоана Стоянова: накъсани импулси
галим кокалите на мрачините сиизбили през влажната козинасплитаме кални пръстив ядосана молитвапод глухи каменни възглавнициопознаваме макетана хапещите си челюстикакво ще остане от наскато преброим ухапваниятаразчорлим ръждатапод клепачите на другияи рукне съсирена .
авг.
22
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (Ти си номад сред думите…)
. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
авг.
19
NO
коментара
Мила Люцканова: В края на думите
в края на думите бие камбана на финала оставамедругите: тези, които ниняма, и тези, които ги няма .
авг.
17
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
15
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Последната неделя на септември…)
. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
