Tag Archives: „Кръстопът“

Момчил Миланов: Някъде другаде

[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

[…] макар и не така
жесток като април […]

Момчил Миланов: Малко минало

[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]

Станимир Семерджиев: *** (злото води зло на каишка…)

[…]
родословното дърво на мъката расте

Иван С. Вълев: *** (Слънцето внезапно засиява…)

[…] И само името ти,
което може да
пречупи светлината
на съставните ѝ части […]

Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)

[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]

Станимир Семерджиев: *** (носим се бавно…)

[…] ще напоим надеждите за вечност […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Ралица Красимирова: Напрегнато любовно изявление

[…] Прогнозите са бездиханни. Всичко мълчи и чака да кажеш. […]

Албена Тодорова: Щ

[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]

Елена Ташева: Читатели

Стихотворение на Елена Ташева

Яница Радева: Лаокоон

[…] но силата му не стига за много,
само за това:

да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]

Елена Ташева: След шейсет години

Стихотворение на Елена Ташева