Авторски текстове (ЛФ)

Ивайло Добрев: Фледа ми чете Виан

Публикувано от на юли 15, 2011 в 10:16 pm.

Баща ми ни дойде на гости
със своята приятелка, паднала
от небето
Една вечер той ѝ се явил като холограма
Тя разбрала
Той не
Баща ми ни дойде на гости
Говорихме си за извънземни и други
жълти животни
И каза после, че е малко тъжен
Видял, че сме спели на земята
Не трябва да си тъжен, татко,
Фледа ми чете Виан,
докато хапвам течен шоколад,
а тя фъстъчено масло
и в собата ни само в събота
цари особен безпорядък
Фледа ми чете Виан на двора,
където котката яде трева и смуче бавно железата,
сигурна е болна, татко, котката
Фледа ми чете Виан
За гръбначните му стълбове от рак и бръснарски,
хубави бръснарски ножчета,
които режат мускулите
от петна на панталона
Баща ми ни дойде на гости
Чухме се по телефона
да си пазя работата
да пестя и друго нещо, ако има, да ни прати
от което имали сме нужда
Собата е малка, татко, нямам нужда от неща
и не спим на пода, а на дървено легло
с дюшек върху му
и на двора, татко, аз прочетох Паунд на Фледа
от когото и зюмбюлът падна очарован
Фледа рано сутринта ми каза
Няма днес да бутна нищо
и съм страшно изморена
Погледни навън е паднал сняг на клона
на дървото
Времето е откачило
В собата ни Фледа ми чете
и чинията с прерязани лимони в нея
и със гъбите, умрели в нея,
като още
парещият труп на г-н Виан
В собата ни, на бюрото, има жълти хризантеми, татко
До леглото, на земята, има жълти хризантеми, татко
Във запушеното ми ухо има жълти хризантеми, татко
Във месото на носа ми има жълти хризантеми, татко
Като живият грамаден труп от думи на Виан
Баща ми ни дойде на гости с неговата гост приятелка
от небето паднала, за него
Пристигнаха с жълт вестник и високо кръвно, двамата
Татко, ние сме добре и Фледа ми чете Виан на двора,
във леглото и докато хапвам течен шоколад, а тя масло фъстъчено,
докато котката гризе трева, а лудата съседка захапала червеното елече
е следващата форма гост, застанала пред курника с кокошките
и недомътени яйца,
със недомътени огледала разхожда бавно лекия следобед
Докато с Фледа се целуваме,
Лудата съседка
ближе бавно
котката на
лекия следобед


Ивайло Добрев  Ето как Ивайло Добрев представяше себе си до началото на 2013 г.: За да се задържам в реалността, работя като общ работник в цигарена фабрика. Като хамалин. Боли ме черния дроб, но не от пиене. Не трябва да нося тежки неща, но се налага.
  Случва се да пиша стихотворения по време на нощните смени. Тогава колегата, с когото работя – о.з. старшина Михайлов – поема за малко част от моята работа с думите: “ Хайде, Шекспир, тегли палето, да си учил навремето.“. И се усмихва.

  През 2014 г. „Жанет 45“ издаде книгата с поезия на Ивайло Добрев „Птица в ключалката“, предизвикала изключителен интерес дори преди да е достигнала до книжарниците и приветствана много бързо от критиката. Книгата е включена в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .

20 коментара за “Ивайло Добрев: Фледа ми чете Виан”