Тит те поздравява!
Прочетох писмото ти много внимателно, скъпи мой. Бях удивен, но и ядосан от това, което ми пишеш и затова предпочетох да ти отговоря едва днес, цели три дни след като ти бях обещал. Трябваше да размисля, а и ако бях посегнал да ти пиша прибързано, тревогата вероятно щеше да надделее, а аз после щях да се обвинявам, задето съм те укорявал, заслепен от емоции. Пишеш, че мълвата за Георги е стигнала и до теб – нещо, което и аз допуснах, особено като се има предвид скоростта, с която се разпространяват слуховете. Но това, което са ти разказали за него, скъпи мой, не е вярно. Нищо от това, което си чул, не отговаря на истината, или поне на тази част от истината, до която аз се докоснах. А вярвам, че като очевидец имам право да претендирам ако не за пълна обективност, то поне за твоето доверие. Учудвам се също, че след като неведнъж сме беседвали за сектантското учение и вредното му влияние и ти многократно си се съгласявал с мен, сега отново проявяваш слабост и позволяваш на тези хора да ти влияят. В никакъв случай не искам да те товаря със своята загриженост, нито да се правя на твой закрилник, но позволи ми да се усъмня в добрите намерения на хората, които те заобикалят. Не твърдя, че всички те са измамници и че нарочно са те подвели за случилото се в Никомедия, но помисли дали зад привидната им искреност не прозира друг интерес… Ти си прозорлив, а и умен, и наистина се удивлявам, че досега не си усетил подвижната им природа, лицемерния им нрав. Двойно по-удивен съм обаче от тяхната демонична находчивост… Но да се върна към твоето писмо. Казваш ми, че след като Георги е бил подложен на изтезания, всички хора се втурнали да проверят с очите си дали той действително притежава такава нечовешка сила. Това е вярно, но само донякъде. На площада, където Георги бе изкаран след първата нощ в тъмницата, съвсем е нямало невиждани тълпи от хора. Или поне не повече от обичайното присъствие по тези места – няколко зяпачи, няколко безделници, скучаещи матрони и случайни минувачи. Аз самият не бях там в онзи миг, но и градът не изглеждаше така, както обичайно, ако някъде има представление или се устройва цирк. Пиша ти това, защото тези, които говорят за т.нар. чудеса, които Георги бил направил, явно не могат да направят разлика между театрално представление, фокус и действително чудо. Но да се върна на същината. Наистина Георги е бил изкаран пред погледите на хората, но не е вярно, че на площада се е появил някакъв змей, нито че Георги го е убил. Разбира се, ако не става дума за друго чудовище, а именно за безкрайния, бих го нарекъл неизчерпаем, копнеж на хората да преувеличават. Да, някои от мъченията, на които е бил подложен затворникът, също могат да се нарекат чудовищни, но аз вече ти споделих, че те за мен имат съвсем различно естество… Но да не изпреварвам пак събитията, за които държа да научиш от първа ръка.
На втория ден след задържането на Георги палачите продължили да изпитват волята му. Те, ако помниш, имали заповед да запазят живота му, но след като офицерът проявил невиждана издържливост, се почувствали освободени от всякакви скрупули. За една нощ било изковано дървено колело, на което Георги бил завързан, а под колелото била поставена дъска с остриета… Излишно ми се струва да ти описвам какво се е случило после, а и за какво изкусно в своята жестокост изтезание може да послужи подобно съоръжение…
Но Георги, скъпи мой, оцелял. Някои от палачите отново твърдели, че чуват как затворникът стене, други пък били сигурни, че Георги им се присмива, а трети се кълнели, че доловили неговото покаяние. Но това била поредната заблуда. Затворникът не само не се покайвал, не само не изглеждал като човек, минал през страховити мъчения, а останал повече от невъзмутим. Но не защото някакви същества с криле, както онези лъжци са ти обяснили, слезли от небето, за да го спасят. Нито защото безсмъртните искали да прекратят зрелището и пратили над Никомедия знамения.
Нищо подобно.
Георги, висшият офицер от личната гвардия на императора, скъпи мой, е оцелял, за да видим всички ние на какво е способен човекът. И на невероятно геройство, но и на невероятна низост. А онзи площад е бил арена на тези две най-крайни човешки проявления. Сам разбираш, скъпи мой, че вече не става дума дори за чудо. На онзи площад не е имало никакви действителни змейове и никаква действителна божествена намеса. Всичко, което се е случило там, има земен произход. Човешки…
Имам да ти разказвам още много, но ще го оставя за по-късно. Моля те да ме извиниш, ако съм ти прозвучал грубо… Готов съм и да понеса последствията от това, но не бих понесъл да потънеш в мрака на това учение, да бъдеш подмамен от тези хора, да оставиш съществото ти да бъде омагьосано от откровените им лъжи.
Но тъй като не искам това мое писмо да завършва по този начин, ще прикрепя към него един скромен подарък. Позволих си да извая един амулет за теб… Носи го със себе си, скъпи мой.
* Премиерата на „Тит от Никомедия“ (2012 г., „Жанет 45„) е насрочена за 7-и февруари (четвъртък), от 18.00 часа, в СГХГ. Романът ще бъде представен от проф. Стоян Денчев, проф. Христо Матанов и журналиста Георги Тошев…
