Живях с ръце, притиснати
до ушите. Носих я
като изумруд в косите си.
По цели нощи бдях
и чаках
да заспи,
да умре
или аз да умра преди нея.
Делихме постеля. Тя снасяше
яйца в моите сънища.
Не приемам поражение,
но и двете знаем,
че си събирам нещата
и си отивам
утре сутрин.
Тази вечер тя ме гледа
с очи – медни пити.
Докато милвам
вените по крилете ѝ,
тя потреперва и утихва,
потреперва и утихва.
Стихотворението е от книгата на Катерина Стойкова-Клемър „Неделимо число“.
Катерина Стойкова-Клемър в DICTUM.
Катерина Стойкова-Клемър в „Кръстопът“.
