изгревът
отваря горчиво око
пренасям над най-самотното море
отломките, надуваемите топки
полагам пръста си
в дълбокото сърце на цветето
грапави листа трептят сред пясъчниците
а птиците снишават полет, лутат се като отворени рани на хоризонта
ужасяващо свободни, осъдени на най-величествената свобода,
която някога можеш да си представиш,
познавам предела ти, фигурата ти се изкачва по склона,
на най-самотния пейзаж
отдавна те следят и знаят много добре,
че точно тази вечер ще преминеш нелегално
солени и пълни с пясък са очите ти –
тъмните ти форми са безкрайно
чудовищни и чупливи
Сабина Кърлева в „Кръстопът“
