„Маргьорит (и други регистри)“ ще бъде представена последователно (като първа част на националното литературно турне „С радио на път“ – 2, посветено на 40-годишнината от създаването на БНР – Радио Благоевград)
в София – 9 юли, от 18:15 часа, в залата на площад „Славейков“ № 1 (книжарница „Верен“);
в Пловдив – 10 юли, от 18:30 часа, в залата на БНР – Радио Пловдив;
в Бургас – 11 юли, 18:15 часа, в зала „Яворов“ (на ул. „Булаир“) на Регионална библиотека – Бургас.
Скица към портрета на „Маргьорит (и други регистри)“*
Вероятно тази книга може да бъде прочетена (вече е направено), така: „Междужанрова, с прозрения, които трябва да бъдат обсъждани”, „дълбоко философска и стоическа, организирана около големите въпроси за смъртта и съществуването”, „разтърсваща и мъдра”, „много премерена, често думите спират на ръба на изказаността и пораждат дълбочина на въздействие, стилна и непретрупана”, „силна и прецизна”, „плътна и стегната”, „умно замислена, интелектуално изпълнена и честно изповедна”, в нея „модерният човек живее между вертикалите и хоризонтите на археологията (познанието за света, миналото и човека) и теологията (познанието за Логоса, за смисъла), редува апофаза, съзерцание и твърдение в отчаянието си да прозре и да намери смисъла на съществуването си… Разказ, стимулиращ интелектуалните окончания на езика. Следващ фазите на луната и морските приливи и отливи”, разказ, който „позволява и разбъркано лирично четене, докосващо и очарователно едновременно”, „почти като сетивно усещане – дъх на хартия… и дъжд”, „някаква лекота, вплетена в меланхолията на устояването”… Стиховете в нея могат да бъдат разчетени и като „покъртителни”, и като „сложни, изискващи многократно четене”, но „те оставят с чувството, че са живи и говорят, говорят”… Сигурно може да се каже (казано е), че книгата „диша в отвъдното за живота тук. И затова отново е така лека, така смъртоносно е нежна”, „сякаш сънува следващото стъпало от претопяването на гордостта, ненаситната страст да се възраждаме от телата си, които са нашето „мъртво“ познание за историята”, „люлее между мрака и сънищата. Първо те кара да се усмихваш, после да се разплачеш”, после отново – в обратен ред, „по онзи начин, който не само удовлетворява четящия, но и извиква желание да пишеш, без да е дописване на прочетеното”… След нея авторът може да чуе: „Може да се чете с концептуалността, с която си я съставил (нея аз вероятно не успях да последвам напълно, но пък се почувствах поощрен да потърся и възстановя смисли за себе си), възможно е и приемането на всяко стихотворение само за себе си… Силни са. Затворил си съвършено цикъла и някак ми се струва, че се подготвяш това да е окончателното на поезията (ти)?”, и тихичко да си признае, че точно това е възнамерявал да стори с тази книга, но нито е уверен, че е успял, нито вярва,че това е намерение, на което е способен да устои… Със сигурност ще каже, обаче, че за него е важно книгата да бъде прочетена… И да си поговори снякого за нея…
_____________________
* – В тази скица към портрета на книгата са цитирани споделени мнения на Михаил Неделчев, Катерина Стойкова-Клемър, Емануил А. Видински, Камелия Спасова, Катя Начева, Стоянка Грудова, Зоя Маринчева, Гергана Динева, Палми Ранчев, Деян Енев, Ваня Хинкова, Екатерина Григорова, Галина Николова, Йорданка Белева, Иво Рафаилов…
Още за книгата и автора можете да прочетете в първото публикувано интервю с нейния автор, посветено на „Маргьорит (и други регистри)“.
