Дълго е за обяснение, но
те са страничен продукт от самонараняване,
докато ставаш статуя на себе си.
Затова бинтовам камъните,
запратени по мен.
Автопортрет с август
руси искрици на мястото на мустаците:
потта на момчето прекипява в тъжната пот на мъж:
да имах поне още едно, освен собственото ми тяло,
да разполагах с още няколко свои тела,
сигурно щяха да стигнат за монашеското ми знание…
Твоята рокля
и старите ми панталони,
изгубени между дрешките на децата
сред претъпканата пералня…
Моето лято, любима, има толкова къса пишка –
вече не може да задоволи дълбината на отчаянието,
но опитва.
Край на лятото –
и по бузите акостират
първите бели мачти.
Към Телемах:
докато вечер водата отмива от сгъвките не песъчинки, а камъни,
докато сутрин връзваме сандалите на дървета и птици,
докато вечер дояждаме коричките на децата си,
докато сутрин в лицата обрасли има слънчева тайна,
всичко ще бъде наред
* – Стихотворенията не са от подготвяната за печат нова книга на Марин Бодаков „Северна тетрадка“. Първато им публикация бе в бр. 33 – 15 октомври 2013 г. – на „Литературен Вестник“ (с водещ редактор на броя Силвия Чолева).
