Марин Бодаков: Четири нови стихотворения

Публикувано от на октомври 19, 2013 в 8:32 am.


Земен, страхът

е така изрисуван отвътре,
с толкова майсторска перспектива,
че домът му изглежда да няма защитни стени,
че изглежда направо безкраен…



Храсти

С ножица
върнах гроба в реални граници.
Общителната зеленина,
която приижда отвътре
и протяга клонки над околните гробове,
бе прилежно отрязана.
После в прегръдките ми – и на боклука.



Ограничителна заповед

Два-три тайни проблясъка,
сместени неудобно на резервната скамейка
между шумния страх и шавливото отегчение –
най-подготвените играчи за мача,
който обаче приключи.



Това е

осуетено стихотворение,

изтървало завинаги курса на същинските думи.
В него щях да разкажа
как в един момент сложих сандалите в раницата
и слизах от кораба безсрамно бос – остров след остров, –
а по петите се смеси прахта на уютни пристанища.
И когато – най-после, но бързо – пристигнахме там,
докъдето се стига за девет години,
горделив познавач на клишета се опита да ни разколебае:
„Негово царство е всъщност Левкада, откъдето сте тръгнали,
този остров е малък за ваше и негово царство…”
Без да знае, че по петите ми вече живеят щастливо
всички острови,
едновременно.



* – Стихотворенията не са от подготвяната за печат нова книга на Марин Бодаков „Северна тетрадка“. Първато им публикация бе в бр. 33 – 15 октомври 2013 г. – на „Литературен Вестник“ (с водещ редактор на броя Силвия Чолева).


Марин Бодаков



  Марин Бодаков в „Кръстопът“.
  Марин Бодаков в DICTUM.

1 коментар за “Марин Бодаков: Четири нови стихотворения”