Когато времето не помръдва
С моята крава гледаме телевизия.
Тя тъгува за майка си, аз – за баща си.
Двете
ще хвърлим дърва в разпалената камина,
ще разчистим снега от покрива,
ще начукаме леда по стълбата около вкъщи.
Само задето искаме да счупим световния рекорд по скучаене,
ще ни стане най-скучно.
Затова вкарвам кравата в колата
и тръгваме.
И когато стигна пред „Фантастико”,
дърпам ръчната спирачка – и колата се върти, върти.
Ах, харесва ми, че кравата хихика.
Крава и бреза
Сакам да съм крава под бреза.
Не сакам да съм творец.
Не сакам да разцъквам издателски софтуер.
Не сакам да разисквам връзката майка-дъщеря.
Не сакам да го нося туй до пощенската кутия.
Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.
Не сакам да си спомням разни PIN-ове.
Дай ми да съм крава под бреза.
Метни уморената ми кожа
на пода, пред камината.
* – заглавието на публикацията е редакционно. Стихотворенията на Хели Лаксонен – преводът от фински е на Гунтарс Годинс и Марин Бодаков – са публикувани най-напред в бр. 41 от 2013 г. на „Литературен вестник“ с водещ редактор на броя Силвия Чолева.
Марин Бодаков: „Книгите на Хели Лаксонен (родена 1972-а г.) имат впечатляващи тиражи: първата ѝ стихосбирка се продава в над 120 хиляди екземпляра в родната й Финландия, където обичайно една поетическа книга бива отпечатана в максимум 500 екземпляра. Нейните стихотворения, скечове, статии, аудиокниги… се радват както на обичта на публиката, така и на вниманието на критиката. Хели е получила много награди за смелостта си да говори (измамно) просто и безхитростно, да смесва диалект и жаргон, да се шегува и обича…“ (използваната в публикацията фотография е на Имантс Блумс). През декември 2015 г. „Фабер“ издаде книгата с поезия на Хели Лаксонен „Крава и бреза”, в превод на Марин Бодаков и Росица Цветанова.
