Авторски текстове (ЛФ)

Алеш Дебеляк: Космополис

Публикувано от на април 8, 2014 в 9:13 am.

                                                            На Йосип Ости,
                                                            Сараево – Любляна

Сега се вслушай: този тръбен звук на нежна песен ли е? Конница
препуска през миналия ден. Отново сянката на стар пожар опитва
да стане плът. Далеч са тези стълби, които се извиват до небето.
Изчезва горският венец, трепери чашата. Прелива и от тънкия ѝ ръб

потича пустош. А ти, такова чудо, с всеки удар под пояса все по-голям
израстваш. Синигерът не иска да остави гнездото си. И западният вятър
те мами с обещание за изход, вдълбано с нокът в хляба върху масата,
така и нераздигната от вчера. Счупен пумпал. все повече изчезнали деца.

Но ти стоиш. Самичък пред света. Изключваш го с безкрайния му говор.
Премигващ сняг си на екрана, вечно включен. Над теб просторът е сега
кристално ясен. А всички други днес край теб сме тези,

които гледаме безпомощно звездите. И виждаме в играещия пламък,
обгърнал плещите ти, без да ги изгаря, как бавно се изправя
пръст. И пише, неуморно пише „съм“ върху дъгата.

Стихотворението е от публикуваната на български език от Издателство за поезия „Да“ книга на Алеш Дебеляк „Край на носталгията” (на словенски стихотворението е публикувано в книгата „Град и дете“, 1996 г.). Превод от словенски: Людмила Миндова.


Алеш Дебеляк (фотографията е на Юре Ержен)




  Алеш Дебеляк в „Кръстопът”.

2 коментара за “Алеш Дебеляк: Космополис”