Когато е нещастен
забелязва всички подробности –
как влюбеният мъж
прегръща внимателно дебелата си жена,
как детето държи
за ръка майка си,
как в тъпите песни на съседа
непрекъснато се повтаря
любов моя,
любов моя…
Хваща всеки жест на онзи мъж –
как слага ръце
върху широката талия на жена си,
как тя се усмихва
и накланя глава настрани.
Вижда как детето настойчиво търси
с поглед отдолу
очите на майка си,
а тя гледа право напред
и му казва:
– Хайде,
бързо, бързо…
После му хрумва,
че само един много тъжен Господ
може да е внимавал
за всички тези подробности.
Защото излиза,
че на щастливите хора
им е нужно много
по-малко.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Оля Стоянова „Улица Щастие“ (2013 г., „Жанет 45“).
юли 8th, 2015 at 9:55
[…] Една идея […]
юли 17th, 2015 at 22:58
[…] Една идея […]