Оля Стоянова: Една идея

Публикувано от на април 17, 2014 в 5:34 pm.


Когато е нещастен
забелязва всички подробности –
как влюбеният мъж
прегръща внимателно дебелата си жена,
как детето държи
за ръка майка си,
как в тъпите песни на съседа
непрекъснато се повтаря
любов моя,
любов моя…
Хваща всеки жест на онзи мъж –
как слага ръце
върху широката талия на жена си,
как тя се усмихва
и накланя глава настрани.
Вижда как детето настойчиво търси
с поглед отдолу
очите на майка си,
а тя гледа право напред
и му казва:
– Хайде,
бързо, бързо…

После му хрумва,
че само един много тъжен Господ
може да е внимавал
за всички тези подробности.
Защото излиза,
че на щастливите хора
им е нужно много
по-малко.


Стихотворението е включено в книгата с поезия на Оля Стоянова „Улица Щастие“ (2013 г., „Жанет 45“).


Оля Стоянова





  Оля Стоянова в „Кръстопът“.

2 коментара за “Оля Стоянова: Една идея”