Албумите са пълни
със стари хора,
които гледат свирепо
срещу фотоапарата
и не мигат,
ушите им стърчат,
перчемът е загладен,
а децата питат –
тия лоши ли са…
Как така ще са лоши! –
казвам,
но е трудно
да се снимаш и да знаеш,
че оттук нататък ставаш снимка,
която някой
ще пипа с шоколадови пръсти,
ще оставя отпечатъци
по носа,
по брадичката,
по достойнството
на годините…
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Оля Стоянова „Улица Щастие“ (2013 г., „Жанет 45“).
май 19th, 2014 at 10:46
[…] Семейната история Сабина Кърлева: […]
юли 18th, 2015 at 0:46
[…] Семейната история Сабина Кърлева: […]